ceco_accord

Дай снимки -да видим за какво иде реч. Не може ли при открехнато нагоре положение на стъклото (не назад -прибрано под покрива) , да наместиш уплътнението?

С какво ще са по-различни новите болиди във Ф1 http://formula1.sportal.bg/news.php?id=22791

Имам такова "домашно" зарядно -лидълско, но от стария модел (без дисплея). Върши ми работа. Има си индикация, която свети в червено докато зарежда. Като е готово -светва зелено.

Потвърждавам. Моя го купих от местно сервизче (което е представител на марката), но не ми го дадоха веднага. Казаха че ще го включат да се зареди и ме викнаха да го монтирт чак на следващия ден (привечер).

1 малко уточнение ми се струва уместно. Бравата е механична, но има и ел. привод. Той я отключва когато се задейства от бутона на дистанционното, или от този на таблото (ако има такъв). Тоест, при ръчно отваряне се задейства механиката на бравата, както и когато тя се затваря с ръка. Ако обаче се притвори леко, електрониката си прави проверка и я придърпва да пълно затваряне, тоест сработва и ел. част на бравата, която си "мълчи ако вратата се затваря от тежестта си и успява да стигне до крайно положение. Ел. механизмът е силен, понеже съм имал случаи в които нещо от багажа опира и той успява да го преодолее, ако е податлив на натиск (примерно сак с дрехи). Ако обаче е тежък и твърд, няма да се затвори и сигнализира.

"Семейство пенсионери попада в Рая. Слънцето свети, птичките пеят, красота, радост за душата. Съпругът се обръща и плясва жена си по врата. - Що така, Гошо? Що ме перкаш по врата? - Щото, ако не беше твоята тъпа диета с овесени ядки, още преди две години щяхме да сме тука..."

Новата кутия с нейните соленоиди ли е, или ги прехвърлихте от старата? Това са управляващите клапани, които са монтирани отвън.

И аз се сетих за тая тема вчера, но не я намерих. Тя е точно за Акорд 6та 3.0 АТ , а не за Акорд 7ма АТ (както вероятно мислиш или си се подвел по профила на колегата "sl3000"). Нека авторът на настоящата тема чете и обмисля.

И аз от над 2г съм със Solite но моят е 440А стартов ток. Върши си работата, но няколко пъти съм го зареждал. Вчера в (големия студ) вечерта запали със замисляне и останаха някои системи по таблото със светеща индикация. След 10-тина секунди си угаснаха, но като я затворих вечерта -гледам бутоните за стъклата светят в тъмното. Миналата зима профилактирах бутончето на шофьорската Б колона, но явно от студа пак не функционира коректно. Разместих го и си угаснаха, но денем няма да ги забележа, че е светло. Иначе плафоните в купето и багажника държа изключени, а не на ауто, точно с тази цел. Студът действа негативно на много места, така че и нищо да не е забравено, пак може да не е така.

Ето ти подходящ човек от Русе:

Важното е ти да си наясно. Колегата над теб ти е пояснил добре какво ти трябва.

От начина по който си го написал излиза че очакваш отделни накладки за задните дискове и отделни за ръчната спирачка (които са вътре в барабаните). Така е при комбито, но ти си със седан и там двата вида спирачки работят чрез 1 комплект накладки.

http://automedia.investor.bg/a/0-nachalo/33105-v-amerika-izbraha-nai-dobrite-koli-na-godinata/

Крайно време беше някой да оцени 10-ката по достойнство. А и концепцията и изпълнението си е баш в 10-ката за Америка. Как Хамериканският мениджмънт и търговци на 10-тия Акорд са се вкопчили в "ден година храни", и как клиентите реагират на прекалено качественият продукт и лизинговите му схеми. https://www.autoblog.com/2018/03/12/2018-honda-accord-slow-sales/

Усещането за вървене е субективно понятие и не е добре да се спекулира и разлайват кучетата. До преди 2 г. карах това от подписа ми 2.0 автомат и си бях доволен. Като взех сегашното комби 2.4 автомат, направо се стреснах как набира. Преди година пак се видях с новия собственик и се качих на "старата си любов" и тогава ми се видя че стартира по-стремглаво от новата. Единствената разлика е че 6-така е с жило, а на новата дросела е електронен. Ще кажете "кво от туй" но разлика има. Не точно в секундите, по-скоро в усещането за реакция и динамика, което пак е субективно. 6-така е 147 коня и под 1.5 тона, 7-мака е 190 коня и почти 1.7 тона, така че нещата са "на кантар". Най-много вървеше бялото (от подписа ми) -пълна инжекция 101 коня и 805кг -"напрао разцепва" двата ми акорда, но вече съм вехт за такива ускорения. Ледженда на приятел ускорява колкото комбито ми, но се усеща далеч по-муден (за някои), а принципно си е тежка и комфортна лимузина -295 коня над 2т. и пак е под 8секунди до 100. Имал съм вземане / даване с Ес класата и Панамерата на началствата си, и знам какво е ускорение, но на каква цена? белия ми Сивик пак ги бие като усещане за виталност и "бодър старт от нищото". Карайте си колите и "не търсете под тях телета".

На 6-тия Акорд (от подписа ми) само веднъж съм сменял, но го хванах леко закъсан, а не изцяло откъснат като при теб. Не помня какво съм сложил, но изглеждаше същият. Това бе преди години. Важно е да оглеждаш сегиз/тогиз и сменяш своевременно, че иначе се нараняват семеринките и става по-зле. Слагай скоро -каквото намериш, че от влагата и солта... От влагата скърцат тампони на торсионната щанга или други гумени детайли, които при влага утихват. Във мокро време ремъкът свири или ако е леко хлабав, или ако вече се е "вдървил" от старост и студът го втвърдява още.

Не се мъчи. Чета те и си давам сметка че "рано ти е още".

Щом си "разглобен" за няколко км и те опасяват спирачките, значи теглото ти е 3-цифрено. Тогава първо свали няколко десетки кг. Не че ще строшиш байка или ще му изтърват спирачките, но психологическия страх който те е налегнал, ще ти е опозиция и няма да имаш удоволствие и полза от ездата. Но не пречи да почнеш по равно и спокойно трасе, примерно в някой парк.

Ей, "разказаха и играта" на тая марка с тези винкели на муцуната. То бива, то може, ама пък чак толкоз???

По-скоро е с 24" гуми. Това си е детско колело с "рево шифт" команди за скоростите. Ако ръстът ти е над 150см, отдавна ти е малко. Проблема не е в ниската седалка (от нея болят колената), а от късата рамка, заради която ръцете ти са близко. Избор на правилна геометрия на рамката е по-важен от класа компоненти с които е оборудвано. По-важна от геометрията (осигуряваща добра ергономична поза на тялото) е подходящата ориентация за тип велосипед. Типовете са според основните периметри на използване. В БГ-то, поради "невникване в материята" хората масово карат планински колелета в градски условия, но те нерядко карат и джипове в града и по магистралите, така че неадекватността е масова. Там обаче "боли джоба", а при "грешно колело" боли тялото. Големи и дълги изкачвания ли имаш по пътя за офиса? Дори и така да е, потенето е свързано с пришпорване и неподходящ каданс (скорост на въртене на педалите).

В сухи дни разстоянието до раб. място ти е идеално и са 10-12мин с колело, без нервите от трафик и паркомясто. Само да има къде да го държиш там и у вас. Спокойната езда не изпотява, а вложената енергия е в пъти по-малко от пеша. В същото време тонизира и е полезно за сърцето. Мен също (ненадейно) ми откриха високо кръвно (140/200) и личната каза: -Явно покрай това колело не го усещаш и то те е спасило. Като решиш че ти е време за него, мога да те посъветвам за подходящ избор, според твоя ръст и периметър на ползване. Каза че имаш някакво -пробвай с него. Колкото и да е калпаво ще проиграеш маршрута и целта на занятието. Студът да не те плаши -той е полезен.

КрасавЕс!

Къртовският физически труд и психологическият стрес свалят най-бързо килограми, но всеки гледа да живее спокойно и като го постигне, наддава и оппааа... ...ко прайм ся? Баланс му е майката, а не "клин - клин да избива".

Всеки организъм различно усвоява и разгражда веществата, така че за "принципно правилна" диета или хранителен режим не може да става дума, без конкретни изследвания. С нищо не прекалявам, но и ям каквото / когато има (или докопам). 166см /74кг. Бил съм 92кг, но вече не можех да се движа и взех мерки. Почнах да си използвам колелото през уикендите. После ми хареса и ходех с него и на работа. Първоначално изминавах 10-тина км и се плезех. Следващия сезон увеличих периметъра, като експлоринга ми стана интересен и постепенно правех все по-далечни преходи, без да си давам зор. Ставам сутрин, пия кафенце, яхвам байка -отивам до Белоградчик, ям 1 тараторче и се прибирам. 150км асфалт с хибридна 28-ца (не-особено удачно колело). 10-тина часа съм сред природата и ме радва липсата на стрес. Подобни преходи не са ежеуикендни, но неделният ми маршрут е обиколка на язовира (50-тина шосейни км за 3ч.) Обиколил съм и околните баири и възвишения с МТВ-то и съм много доволен че се чувствам добре, без да си давам зор и да робувам на тези. Когато е удобно съм до работа и обратно "пак на педали". Не агитирам (понеже няма смисъл), но се радвам на всеки опитал и оптимизиращ себе си велосипедист, без значение, какво, как, кога и защо кара. Колелото ми е причинило много страдание , много повече удоволствие и здраве, и дори ме е научило на мин. инвестиране на енергия, което дори помага да си карам икономично колцата. Велосипедът си е въпрос на "проглеждане". Комуто се струва нелепо, просто още му е рано.