КОТКАТА
Имах котка, която не понасях и тя мен също, не ми позволяваше да я погаля, не ме доближаваше въобще, когато и слагах храна, тя чакаше да се махна и тогава идваше до купичката да яде. Десет години вече откак живееше с нас, нито веднъж не ме доближи, а ме гледаше с един пренебрежителен поглед, сякаш казваше ,,нямам нужда от теб". Намразих я. От тогава вече не я доближавах, не я поглеждах, въобще спрях да се интересувам от нея. Разминавахме се без да се поглеждаме, ако се засечем в кухнята, тя веднага бягаше... Дойде лятото, котката изведнъж започна да слабее, козината и се скубеше и падаше на малки парченца, спря да се храни, а само лежеше и очите и силно блестяха. Притесних се и реших да я заведа на ветеринар, взех я, тя беше толкова слаба, че не се противи и се остави в ръцете ми... РАК на гърдите!... три операции и химиотерапии! Гаранция, че ще се оправи нямаше, а когато чух цената, трепнах и подскочих, много скъпо ще ми излезе, не ми е по силите. Не ми беше толкова важна, няма да я спася. Прибрах се у дома и разказах всичко на съпругът и дъщеря ми, колко струваше операциите и, а лекаря не ми даде гаранция, че ще оживее, прекалено висока цена не можем да си го позволим... През ноща се събудих от плач, който идваше от стаята на дъщеря ми, станах и отидох при нея, лицето и беше подпухнали, а очите и бяха силно зачервени.
- Мамо... моля те... нека спасим котката... моля те, мамо! Ще продадем компютъра ми, не го искам, не искам да празнувам рождения си ден и подаръци не искам... моля те, нека да спасим котката, моля те!
Буца беше заседнала в гърлото ми, слушах я, кимах с глава, не можех да говоря.След малко като се поуспокои малко дъщеря ми ѝ казах
- Миличка, дори да я оперират, не е сигурно дали ще оживее. Цената е много голяма,е можем да си го позволим!
Дъщеря ми слушаше и по бузите се стичаха сълзи, останах до сутринта при нея.
Сутринта станах и направих закуска,след малко дойде и мъжът ми, седнахме на масата, тогава той погледна дъщеря ми, очите и още бяха подути и червени от плача, погледна и мен и каза.
- Ще занеса котката, ще я лекуваме, аз ще платя!
Дъщеря ми се хвърли на врата му и започна да го прегръща и да плаче от радост, аз също се разплаках, повече от нерви и безсънието прекарано тази нощ.
Занесохме котката в клиниката, а на другия ден отидох да я взема,и така това се повтори още четири пъти, мъжът ми я носи, аз я прибирам, обинтована цялата в превръзки, два страшни шева по целия и корем, дожаля ми за нея от тая гледка, едвам я носех до вкъщи, за да не и причиня болка. Операциите минаха, дойдоха ред на терапиите, сутрин я водех, а после я взимах пак аз.Последния път когато отидох да я прибера, още в коридора чух силно мяукане и щом отворих вратата, котката се хвърли на гърдите ми и заби нокти в палтото ми,едва я свалих от себе си, за да я сложа на седалката и да мога спокойно да шофирам. Щом потеглихме тя стана и отново се качи на гърдите ми и обви лапи раменете ми, погледна ме с поглед, който казваше "БЛАГОДАРЯ"! Сърцето ми се разтуптя от вълнение и я прегърнах силно.
Котката се оправи, оздравя напълно, вече беше различна, даваше ми да я погаля, често сядаше в скута ми, а понякога нощем се будех от топлината и силното мъркане до лицето си. "Глупчо, аз не исках да те спасявам, не заслужавам любовта ти към мен". Тя ме гледаше с големите си жълти очи, в които се четеше благодарност и сякаш казваха "Но ти се грижеше постоянно за мен, не ме остави да умра"....🙏❤
.Н. Джокова.
Едно разказче, което ме "хвана за гърлото", ПОРАДИ ЛИЧНО ПРЕЖИВЯВЯНЕ.
Черният е 9 кила на 5г, но първата ни котка е Топчо - рижият.
От 10 г е при нас. За 10 дена не стопи до 2,5 кила - само "брезент и шпригли".
Тръгнахме по ветеринари. Местният му даде 2-3 седмици.
Ходихме във Враца на кръвни изследвания и видеозон. Черен дроб зле - бъбреци тотално неработещи - кора 7-8мм при норма макс 2мм. Пие много вода и бързо я изпикава - чисто прозрачна. Не яде нищо. Оставихме го в клиниката за 3 дена. Вливания ежедневно + специална храна. Прибрахме си го и пак е на системи в наща клиника. Вчера отново изследвания у Враца - станало е ЧУДО! Показателите са в нормите. Вече се храни по малко - движи се, а не да стои по цял ден където го оставиш и даже ми се стори че мърка. Жената не спираше да реве и да се моли. Кое е помогнало - не знам. Аз само плащах - вече оттървах сметката, но прескочи сет 4 нови гуми среден клас. Признавам че бях го отписал, но и не знам кога пак ще се върне кризата - откриха му котешки СПИН. Вероятно е вроден - от къщи не е излизал никога, освен в клетка при пътуванията ни и контакт с други улични не е имал. Не е заразен за хора, а и изследвахме там и другите си 2 котки - здрави са.
Казват че тез същества имали по девет живота - единият си замина. За колко време ще стигнат другите 8 не знам.