Колеги незнам дали е за тук това,ама.. се пак.Една приказка по цигански :“Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му серажда един, ама псилютно грозен дъщеря. Ма токлугрозен – смърт. Като го погледнеш и напрао ти спирачесовника. И за тва кат дошли феите на кръщенето, исичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста,сичкото повръщал.Обачи, имало един добро фея, и той казал:- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрайшеснаесе годин, ша са наръга със едно шило в гъзъ и шебаялдиса, за радос на родата.- Анджък, ашколсун, мерси ! – казал кралицата. Щот са,то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.- Ше баялдиса – мъди! – викнало Злото Фея. (То ного саядосал че са го туриле най-близо при креватчито, и немое си напрай джамбурето – кво апне или пийне -веднага връща) – Ич нема а пукяса, ми кат са избушисас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснутупринц да го цуне, тогаа ши става.И аман-заман, нема кво да прайш. Кото – такова. Минавабая годин и малкото принцеса пурасва и ставанай-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, чедаже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,некаф обущар толко са сплашва кат го видя, че почва дабега и спуснал шилото. И нали се сещаш, Мемет ? Твакат вижда шилото и давай да си го завре у гъзо. Щот несамо грозен, ми и прос. И ляга и почва да хърка. Амахърка ти казвам – бичи. И хорат не може заспива отхъркане, и фащат, и го затварят в един кофчег, и гоносат на гората, и го затрупали там ф един дупка, идаже неколко народ ударили един кючек отгорето. Тодаже майка му викал да го фърлат на морето, ама теказали че нали, тва друго прикаска и така.И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика :- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойтощерка ма, кажи, та да знам, та ф същия мумент да саизнасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.- Кат са намери принц, тогава ше се збужда, дееба икиликандзера истръпнал.- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойтощерка, ма ?- Любоф кьораво, ма ! То по-чапрашък от дрисня, ма. Ипо-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.Такъф вест, напрао сасипва горкото кралица. Не моглода преживее тва майчинската сърце и издъхва отмачителен смърт след осемдесе и седем годин.И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минаваедин принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Билалкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало кводобара – и живо и умряло. И некои му викали”Некрофил”,ама на него му било през …. нали, щот и без тва неса родило ного умен, апа сас времето по-прос станало.Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе.А, де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша :“Ррръъъъъмх – хъъъъъъъъърф” . Ай сиктир. Първо сипомислило, абе нещо на ушите му стана, ама после саусеща – тва под земята нещо хърка.- Абе кой заспал тука бе ? – вика, и веднага са сетиче само женско мое така яко да бичи. И го фанал яконекро… тва , любофта. И са фърлило на земята и копа.И изкопва кофчега, И таван продупчило един дупка нанеобходимия место , и аха, таман сваля гащите, и слушаотвътре:- Ааа, давай първо да са цалувами!Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целотокапак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс.От ужас очито му изфръкна и той – долу. Комоцио.И принцесата вика:- Адее, раздават принцове ! – и му са фърля и докатоще не са опраил го … така. И , чудо!Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба.Крастаф. По едно време пича се осеферил така леко игледа – некаф кофчег и един жаба.“Ебагомайката, колко пих фчера бе ?” и си мисли, чедруго прикаска и фаща и цалува жабата. Обачи жабатастана мнооого красиф принцеса , и вика: Давай да саженим! И тоа вика убаво и фаща и го надупва. И послетръгва да си отива, и красивото принцеса казал: Амикаде, бе ко стана сас жененето ? – и тоа като саядосва, и трааас – набримчи го един тукат. И красивотопринцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и саизбуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и неверва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пакго напънал, и после пак – траас тукатите – пак жаба.А! Аре трето път – пак така.И принца си мисли, мисли и вика:- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан.– и прибра жабата ф джоба. И от тогава са опрай.И така…”
