Надъхващи цитати на известни хора

[Plamen-CRV 805]

Когато ти хлопа дъската

и нищо не ти е наред.

Когато изперкал си, братко,

от куп идиоти край теб...

 

Когато легена изплискаш

от среща с пореден кретен.

Да го фраснеш така ти се иска,

ма било подход забранен...

 

Когато акълът ти бяга,

а ти му помахаш с ръка.

И кучето хапе те, драги,

бушонът гърми ти в нощта....

И те зяпат кат краен чудак,

 

сякаш паднал от Марс си сега...

Щом сърцето тупти със мерак,

значи всичко наред е в света!

 

Милена Воденичарова Автор

[ceco_accord 7636]

[Hohn 104]

[ceco_accord 7636]

[ceco_accord 7636]

[ceco_accord 7636]

"Хора които могат да паркират успоредно има навсякъде."

Иво Андонов

[ceco_accord 7636]

– Вярно ли е, че си бил слаб ученик по литература?

– Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български език и литература. Сега децата правят много есета. По мое време имаше много свободни съчинения. Поне веднъж седмично трябваше да напишеш свободно съчинение. Отиваме, да речем, в Берковица – там има букова гора, отиваме да берем буков жълъд. И трябва да напиша свободно съчинение как брахме буков жълъд, като опиша жълъдите и приключенията, които съм имал.

– И ти на това тройка ли изкарваше?

– И аз на това изкарвах тройка. Изкарвах тройка защо – защото аз никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам както си ща, и завършвам както си ща. Без да спазвам такива правила.

– А учителката не е съгласна?

– Няма увод, няма изложение, няма и заключение. Аз така продължих да пиша до края на живота си, и до ден днешен. Една история, като искам да я разкажа, аз мога да я започна от където искам. И мога да я свърша, когато искам. Там не търся заключение. По-късно, така, като съм се замислял, като съм изследвал някои работи, разбрах, че и народът по същия начин разказва. Аз съм наблюдавал едно събитие на село, след това съм го слушал поне от 10 души разказано – хора, които преди това са участвали, хора, които са били свидетели на събитието, хора, които през втора и трета ръка са чули събитието. Всеки по нещо е дотурял, всеки по нещо е разкрасявал. Но никой не е спазвал това – увод, изложение и заключение. И в това има нещо много красиво. Няма шаблон.

Из едно от последните интервюта на Йордан Радичков

[ceco_accord 7636]

[Plamen-CRV 805]

Излезе ми в нета и понеже е на автомобилна тема…

Наскоро един мъж, коментирайки моя снимка, ме попита дали съм започнала да тренирам, защото съм имала добре оформени дупе и бедра. Отговорих му с "никакъв шанс", а той съвсем любезно отбеляза, че изглеждам добре и че в крайна сметка "джантите са много важни за фасона на колата". Признавам, сравнението ме развесели. Пък и няма да се правя на жена, която е над тези неща и се храни единствено с духовност, книги и кислород. Комплиментът си е комплимент, дори когато пристига от автомобилния сектор. Но разговорът ме подсети за нещо, върху което отдавна разсъждавам. Моят "Ситроен" например има бели джанти. Харесаха ми, няма да лъжа. Придават му характер, отличават го, правят го малко по-интересен за окото. Само че не купих колата заради тях. Не съм имала мечтата да притежавам четири красиви кръга, около които по случайност има монтиран автомобил. Интересуваше ме какво има под капака. Двигателят. Онова, което не позира, не блести на слънце и не събира възхитени погледи на паркинга, но върши същинската работа. Защото колкото и впечатляващи да са джантите, ако двигателят е пред издъхване, цялата красота се превръща в чудесно изглеждаща неподвижност, а аз нямам особено желание да бутам нещо, само защото изглежда добре. И колкото повече мисля за този разговор, толкова по-ясно ми става, че всъщност изобщо не говоря за автомобили. Говоря за хората. За тази наша почти комична склонност да се възхищаваме на опаковката, преди да сме проверили дали вътре има съдържание. За възторга от добре оформеното тяло, без особен интерес дали зад него стои добре оформена мисъл. За лицата, които умеят да привличат внимание, и характерите, които не умеят да го задържат. И за цялата индустрия на външното впечатление, в която понякога егото е с мощност на спортен автомобил, а интелектът едва успява да запали на студено. Не ме разбирайте погрешно - харесвам красивото. Имам очи, не съм на изпит за светица. Харесвам естетиката, поддържаното тяло, хубавото лице, детайлите, които правят някого привлекателен, но за мен красотата е предимство, не доказателство за качество и със сигурност не е гаранция, че зад нея има човек, с когото можеш да изминеш повече от две пресечки, без да ти се прииска да слезеш в движение. Защото с времето започваш да разбираш, че най-сериозните повреди рядко се виждат отвън. Някой може да е безупречно полиран, а отвътре да скърца от дребнавост, да пуши от завист и да прегрява при първия по-смислен разговор. Друг може да няма най-впечатляващия фасон на света, но да притежава онази вътрешна мощ, която не се измерва в конски сили - почтеност, ум, чувство за хумор, човечност, способност да обича, да мисли и да носи отговорност за собствените си действия. И точно това за мен е истинският двигател. Сърцевината. Онази част, която определя не колко хора ще се обърнат след теб, а колко от тях биха искали да останат до теб, след като първоначалното впечатление отмине. Защото външността може да предизвика интерес, но не може да замести личността. Може да отваря врати, но не може да води разговори. Може да събира погледи, но не може да изгради доверие. А най-ироничното е, че живеем във време, в което толкова усърдно лъскаме джантите, че понякога забравяме да проверим дали изобщо имаме двигател. Та да, благодаря за комплимента! Хубаво е човек да има приличен фасон, още по-хубаво е да не се изчерпва с него. И ако трябва да избирам между съвършена външност с празно пространство под капака и нещо по-скромно на вид, но с надежден двигател, няма да се поколебая. Не защото не оценявам красивото, а защото знам разликата между това да изглеждаш впечатляващо и това действително да представляваш нещо. В крайна сметка джантите могат да бъдат сменени, фасонът може да бъде подобрен, боята може да бъде освежена, но ако отвътре няма нищо, което да задвижва цялото това великолепие, остава само един прекрасно оборудван експонат, а аз предпочитам хора, с които мога да пътувам през живота, не такива, които стават единствено за снимка до тях.

автор: Диана