Jump to content
Sign in to follow this  
JoroHondata

Химически анализ на чаркове

Recommended Posts

Ето хим. анализ (в тегл. %) на двигател, разпределителен вал и на мотовилка (биела) от Honda Civic:

1. Двигател: Al- 84,2 %; Si- 11,52 %; Cu- 2,67 %; Fe- 0,65 %; Zn- 0,3 %; Pb- 0,02 %; Cr- 0,02 %; Ni- 0,04 %;

2. Разпределителен вал: C≥ 3,5 %; Si- 1,95 %; Mn- 0,49 %; S- 0,08 %; P- 0,05 %; Cr- 0,54 %; Ni- 2,38 %; Mo- 0,46 %; останалото- Fe. Отговаря на Чугун

3. Мотовилка (биела): C- 0,40 %; Si- 0,34 %; Mn- 1,20 %; останалото- Fe и малко примеси. Отговаря на Ст. 40Г.

Поздрави

Жоро

Edited by JoroHondata
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

на 2ро и 3то процентите са далеч под 100?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сбора не е важен в случая щото останалото е желязо :cool:На третото обаче вместо Fe трябва да е C, но това е пределно ясно за тези които са в час.Огромно благодаря за колегата който си е направил труда

Share this post


Link to post
Share on other sites

Здравейте

Ще помагам винаги и с каквото мога :lol:

Сега малко коментари: за двигателя всичко е ясно: Алуминиева сплав с 11 % Si- чисто леярска евтектична сплав, добавени са и Cu и Fe (фазата от тях дава необходимата топлоустойчивост на сплавта), но тук ефекта като цяло е, че се получават детайли с много сложна форма при леене.

Прави ми впечетление, че мотовилката е съвсем мека (прилича на сурова или може би е подобрена) и не е кой знае какво (като твърдост и като механ. якост съответно). Сега разбирам какво означава "ковани" мотовилки, предназначени за тунинг (може би от по- качествена стомана, ковани и термичнообработени)- те ще са с по- високи свойства от оригиналните. Не съм измервал твърдостта им, поради което не мога да бъда максимално точен.

За вала- от чугунен е, защото от чугун се леят много лесно детайли със сложна форма, повърностно закален в шийките на лагерите (чрез ТВЧ, плазма със затапяне на повърхността и др.)

Поздрави

Жоро

Edited by JoroHondata

Share this post


Link to post
Share on other sites

Здравейте колеги

Отскоро се запознах с работата на колеги (от Института по Металознание към БАН), занимаващи се с изпитания на корозионна устойчивост. В тази връзка искам да Ви дам един генерален съвет:

За охлаждаща течност на двигателя винаги използвайте антифриз (предназначен за алуминиеви сплави); антифриз + дестилирана вода; или само дестилирана вода.

 

Колегите от лабораторията по корозионна устойчивост изследват алуминиеви радиатори, като имитират работата на парна инсталация. Експериментите се извършват при 70 градуса целзий, за време 72 часа в най- обикновенна вода от мрежата. Алуминиевите радиатори се състоят от два вида алуминий: почти чист (дългите ламели на радиатора) и Al- 11% Si сплав- най-използваната леярска сплав в практиката (краищата на радиатора, свързващи отделните ламели). Резултатите са потресаващи: за времето на изпитването се появява междукристална корозия; вижда се и дълбока точкова корозия, което довежда до протичане на радиатора след определено време на работа. Вода от мрежата, съдържаща Хлор е силно агресивна към алуминиевите сплави. Колегите имат статий по този въпрос, и при интерес бих могъл да Ви я предоставя (има и интересни снимки на кородиралите сплави).

Тогава защо използваните от нас двигатели не са протекли все още ? Според мен дебелините на стените на охлаждащите канали в двигателя са големи, но това не означава, че няма корозия на алуминия. За да се сведе тази корозия до минимум, трябва да се използва като охлаждаща течност най- малко дестилирана вода.

Поздрави

Share this post


Link to post
Share on other sites

Колега инфото е много полезно ако може също да се изследват: ризите на блока,буталото,сегменти,колянов вал,клапани ако за теста са ти необходими някой от чарковете мисля, че ще се намери някой да има излишни.Мисля че ще свърши добра работа на някой колега

Share this post


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

  • Recently Browsing   0 members

    No registered users viewing this page.

×