Stanislava 8 #41 Отговорено 25 Септември, 2008 Хм... Всички тези негативни емоции и аз съм ги изпитвала хиляди пъти (пътувам по 1 час до работа)... до предния понеделник, 15.09. - всички се сещате какъв ад беше Сф през първия учебен ден. Сутринта в 4 часа тръгвамe да се прибирамe от морето и в 9 часа трябва да съм на работа. И от входа на Сф започва адът, който колкото повече приближаваме центъра, става все по-ужасен, а с това и напрежението. Вече така съм намразила Сф, че за пореден път си мисля да се преместя да живея в друг град. Неработещ светофар, задръстено от всякъде кръстовище, няма минаване, докато не дойде регулировчик - идва ми да закрещя от нерви и напрежение. И тогава... прозорецът на съседната кола се сваля и шофьорът (мъж с посребрени коси) започва да ми говори нещо. Свалям си и аз стъклото. Човекът искаше запалка. Представям си как съм изглеждала и с какъв жест съм му я подала, щом той ми каза: "Недейте така, успокойте се, часът е едва 8.30. Денят се познава по сутринта. Представяте ли си как ще се чувствате довечера." От тогава не ми пука от никакви задръствания. Просто търся начини да си уплътнявам едночасовия престой в тях - говоря с приятели по телефона, за които все нямам време; купих си диск с уроци. Сигурно могат да се измислят и куп други полезни неща, за които времето все не достига. Въпрос просто само на гледна точка. Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
Fido Dido 4 #42 Отговорено 25 Септември, 2008 Ама верно ще си сложа телевизор в колата, писна ми да изтървам тоя корифей Бареков... Така и така всички сме кибици по кръстовищата... Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове