Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

[Guest Al_Capone]

Колега много добро, много истинско, много натъжаващо! Но за съжаление по-добре май няма да става да пием за безвъзвратно отминалите години и да се опитаме да покажем на по-младите от нас и на децата какво е детство и какво е щастливо детсво!П.С. Някой за стражари и апаши при следващия поход къв Витоша?

[teror1sta 43]

наистина в момента няма нищо общо с преди. Ние поне сме си изкарвали супер забавно, и спомените ги има...А, като гледам днешните деца.......... чак няма кой да обере черешата пред блока, няма кой да спада гуми, да играят на жомашка седят и си показват кой какъв гсм има, кой каква игра си сложил на пц-то... Абе незнам навремето наистена си беше лудница.

[Guest weapon R]

Направо ми се прииска да грабна найлона и да отида да се спусна по смъртната. Редактирано 3 Януари, 2008 от weapon R

[Guest teror1sta]

абе go6i11 как можа да я пуснеш тая тема... направо ми стана мъчно :blink:

[kalmara 49]

Абсолютно вярно...дори някои набори от края на 80-те (аз съм точно 90-та година) ни лови ... лелеееееееей какво пръскане беше със 2л шишета от "Кока-кола" с пробита капачка ... иначе има някои, които и от 88,89 натам да не говорим по-младите от 92,3,4 какво чудо са ... мен дори ме е срам че познавам такива индивиди, за това гледам да контактувам с по-стари от мен и се бутам в такива общности.

[OXYGEN 0]

Мдааа, това го бях видял вече в някакъв друг форум и чуствата бяха същите....А ако искате още спомени от онези времена, ето един цял сайт. Разгледайте снимките и прочетете статиите. Заслужава си Нашето детство

[Guest Al_Capone]

О да днешните "деца" като ги питаш за игра на футбол те те питат дали ще играете ФИФА или ПЕС което като се замислиш не остава никакъв шанс на тези деца да разберат какво е колектив

[honda_huliganka 1]

Като извод мога да кажа- НИЕ СМЕ ИМАЛИ ПРЕКРАСНО ДЕТСТВО Поглеждайки от една друга посока се замислям-Какво ли ще е след 20 години, след 50 , след 100?!?!Много по-различно от нашето, много по-различно от днешното.......Всяко поколение е ралично. Нашите баби и дядовци не са имали условията и детството , които сме имали ние! Света се развива всяка секунда ........."Всичко тече, всичко се променя"

[Guest Al_Capone]

Да също така нашите баби и дядовци както и ние не сме "имали" наркотици които сегба убиват децата

[MAD DOG 445]

Налегна ме носталгия.Сегашните деца имат много вещи и много информация,но само това...дори идея нямат колко щастливо детство сме имали ние.Да,нещата се развиват,но за съжаление напоследък повечето не към добро...

[iasho 7]

Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век Е има ли нещо което не е вярно

Ти не си човек бе ти си някакъв садист , който си играе с чувствата на хората! Ти чувал ли си за думата носталгия и знаеш ли какво означава тя? Това колега беше в кръга на майтапа.Писанието наистона е МНОГО добро . Докато го четох и за момент сякаш се върнах в онова весело и безгрижно детство. Чувството беше много приятно.Наистина. П.п. Ако съм те засегнал по някакъв начин с първите 2 изречения , ти се извинявам . П.п.п. Браво накара ме да се почувствад отново дете(дори и за малко). Ех , спомени , спомени...

[kalmara 49]

Налегна ме носталгия.Сегашните деца имат много вещи и много информация,но само това...дори идея нямат колко щастливо детство сме имали ние.Да,нещата се развиват,но за съжаление напоследък повечето не към добро...

"Нещата" е малко общо понятие...технологиите се развиват, със тях уж и света се развива към по-добро...но поколенията ?! Всичко става изключително лесно за тях и вече дори изпада нуждата от някакво развитие...джаджите правят почти всичко. (дори с извинение като си "готов" не трябва да си бършеш г%&а, ами тоалетната учтиво ще свърши това вместо теб)Имаше един филм такъв много добър - Идиокрация (Idiocracy)...който има възможност да си го намери и да го гледа !! Не помня вече колко години в бъдещето най-умният човек на света е един пич от сегашните времена, който също не помня как попадна в бъдещето при идиотите и успя да нареди едни формички в една табла със триъгълен,кръгъл и квадратен отвор....буквално като тия дето сега ги дават на маймуните да им изследват интелигентността... Аз лично се радвам, че няма да доживея 100 години (дори и 50 не се знае...но да не дърпам дявола за опашката) за да гледам какво чудо ще стане със народа по планетата...а пък още по-малко народа в нашата държава. (то не стига че сегашните деца са ОБРЕЧЕНИ стига да чуят 1 чалга песен и да им хареса....натам бъдещето им е ясно )

[johnyboy 1]

Сигурен съм че е пускано това, ама немога да го намеря. Нема лошо да се покефиме пак По мое време нямаше двулитрови коли, пръскахме се с шишета от веро и биберони А племенника ми изопщо не може да схване каква е идеята на фунийките и стражари и апаши

[Guest Greenwater]

Сигурен съм че е пускано това, ама немога да го намеря. Нема лошо да се покефиме пак По мое време нямаше двулитрови коли, пръскахме се с шишета от веро и биберони А племенника ми изопщо не може да схване каква е идеята на фунийките и стражари и апаши

статията доколкото си спомням беше във форума на БМВ обаче си е готина ,жалко ,че това време отмина

[WaveMastaa 18]

Ей колега, какво направи ти с мене, докара ме до такова умиление, че няма накъде. Аз не съм дете на 60-те, 70-те или 80-те, ами на 90-те, с Калмара сме набори, ама въпреки това и мене ме удари носталгията като влак без спирачки. Всичко си спомних, а като казахте фунийки чак с глас се замях.....ехххх спомени спомени. Чувствам се невероятен късметлия че детсвото ми мина здраво свързано с природата, радвам се че знам какво е това махала (ма'алата, както й казвахме), двора пред блока, задния двор на село и всяко друго пространсво, което носи топли спомени и дъх на отминалото безгрижие и лудееене до късна доба. И ние се пръскахме, ама не с бутилки от веро, ами с бутилки от кола, а даже по-напористите и луди глави като моя милист продупчиха на дядо си 5-литоровата туба, останала от соц-а и , както казват днеска всички, "рулирах" в махалата. А колко списания и вестници съм направил на фунийки, колко пъти сме крали с приятелите ми стари антени за да си правим тръби и как се биехме за най-дългата тръба, а после се състезавахме, кой по-далече може да "метне"; имаше ентусиасти, които даже прехвърляха блоковете. А когато на съседния блок му смениха улуците си направихме томахавки и копия, и стрели, и брони от картони, и се правехме на индианци, даже се бяхме разделиели на племена, всяка махала беше едно племе и се биехме и се съюзявахме. И не ни трябвше да звъним на приятелите по телефона за да се уговаряме, просто сутринта квартала се огласяше от свирене с уста и викове и всички знаехме, че почва нов ден, нови игри, ново лудеене, нови приключения. Липсват ми дните на безгрижно седене по пейките......чоплехме семки с килограми и си правехме "мохабета". А като минеше някоя какичка й подсвирвахме. И не се притеснявахме, че тя ще викне дебеловратото си гадже, което ще ни изпозакачи по просторите с голи ръце, тя просто се усмихваше и продължаваше. И не ни беше страх от наранявания и болка, детската ни наивност и любопитство ни правеха безсмъртни и щастливи. Толкова щастливи, че не се притеснявахме да използваме поляните за тепихси и да се боричкаме по тях, толкова щастливи, че не ни беше страх да отидем да ритаме с много по-големи от нас, а пък те не ни гледаха с презрение, а ни пускаха да играем с тях, учеха ни, показваха ни как стават нещата. Толкова щастливи, че зимно време като навалеше сняг правехме салта от гаражите на съседите направо в снега под тях. А след това си строяхме къщи от лед....а лятото си правехме дървени къщи. Боси и засмени се шматкахме по строежите и крадяхме дъски за да си направим къщи по дърветата, а когато ги построяхме си имахме стражари, които ни искаха парола, за да влезнем в къщата. И от съседните дворове крадяхме череши и вишни, а на една баба даже малинака й обрахме...и никой нищо не ни каза, нито ни наби (въпреки че доста ни се караха понякога, но това си беше заслужено и всички си занехме, че ние сме си виновни), нито ни даде под съд. Не ни накзаха дори когато спуснахеме на някакъв случаен човек гумите на колата....ама всичките...просто ей така, защото бяхме разбрали как става номера, ама искахме да сме сигурни. А когато почнеше да пада мрак зарязвахме всичко и играехме на криеница ( мижитарка, жумичка, наречете я както искате, беше дяволски забавно) докато краката ни не ни държаха повече. А когато я майка, я баба се провикнеше от прозореца да ни прибере за почвахме да увъртаме ("Айде прибирай се", "Е не искам, айде още малко, моля те", "Колко малко?", "Ми малко", "Кой е долу?", "Ами всички сме долу!" , "Е добре, айде") и продължавахме да си играем и да си говорим.Беше толкова романтично и наивно и замечтано....беше!! Беше и никога няма пак да е! За съжаление! Но за щастие ни остнаха спомени, спомени, които никои снимки не могат да заменят, спомени, които никоя болка не може да изтрие, радости, които никога няма да забравим, чувства и емоции, които сме щастливи, че сме изживели. Белезите по ръцете и краката, храстите, в които се криехме, дърветата които катерехме, и които бяха същински планини за нас, черните пътища, по които се гонехме, прахта в ноздрите и устата, чорлавата прическа и изтърканите гуменки...всичко това са спомени, малки прозорчета към един отминал, но незабравим свят, свят който ни е създал и отгледал, провокирал и подкрепял, мотивирал и подигравал; нашия детски чист и наивен свят.Свят, който никога няма да забравим и винаги ще се връщаме към него с умиление и сълзи. Такива бяхме ние, а нашите деца, че дори и малките ни братовчеди вече гледат на тази романтика, като на отживелица. Преди онзи с най-голямата тръба за фунийки беше "пича" на махалата, сега е този с най-маклия телефон и най-мощния компютър. Преди този, който можеше да "се меша" беше цар на футбола, сега цар е онзи малчуган, който може да натиска за части от секундата повече копчета от машинописка, играейки на фифа. Преди си правехме къщи по дърветата, сега си правят къщи в "the sims". Преди беше гордост да слушаш това, което слушат вашите, дори ако имаше плочи беше още "по-дупе", сега си дупе, ако можеш да свалиш 200 mp3-ки на поредната порно-актриса-певица със странно модерно етно-ъндърграунд-ар-енд-би име.Направо не ми се говори, искам да изкрещя "НАКЪДЕ ОТИВА ДНЕШНАТА МЛАДЕЖ", но знам, че с това малко неща ще променя. А не ми се мисли какви киборги ше са децата ми/ни....Надявам се да съм досадил...поне не много...пак се увлякох, ше ме прощават модовете

[ShEfA 70]

Често си говорим с връстниците за тези отминали времена. Малко ни обиждате, драги чичковци, като твърдите, че само до 80те години е било така. Жестоко се лъжете. 90те си бяха за нас, Wavemastaa и Калмара, също толкова златни години. И аз тая спомени за ръчно направени прашки, с които подпалих веднъж гъза на най-добрия си приятел. И аз си правех бази с приятелите в пръстта зад блока, в празните пространства в храстите. Често в горещите летни дни потъвахме в прах бродейки по магазините да взимаме хартия и да си купуваме Фанта от 300лв. И мен са ме "доминирали" с мешане, хехе така и не го научих тоя футбол. Аз с фунийки не стрелях, щото не можех да ги загъвам, ама стрелях с топченца хартия и тръбички от фулмастри - яко лепне и има елемента "плюнка" И аз съм карал колело до далечните улици на квартала, и аз съм ходел за риба с приятелите и сме се връщали когато започват да вият вълците. Топли ми душата цялото това време, в което не мислиш за нищо друго освен за забавлението, истинските чисти приятели, които не лицемерничат в преследване на някаква облага. Когато излизаш сутринта и се връщаш за обяда на баба, след това отново напускаш одаята и беж да те няма. Кеф ти ролери, кеф ти колела модифицирани с кофички от кисело мляко за да звучат като мотор, кеф ти конструктор и приятели за да изобретявате нови и нови джаджи. Кеф ти колички и бръмчене по цялата къща увлечен в монолог. Кеф ти батман и костюма му, който майка ти не е спала за да ти ушие и да имаш като неговата маска и даже рогцата на копелето в черно. Кеф ти снежната топка в окото на братовчед ти, който тъкмо ти е казал да внимаваш да не го цъфнеш в окото, че му е много нежно на допир... Кеф ти да бягаш от дядо с тояга, който иска да те вразуми да не му целиш колата с кестени. Кеф ти болка в ушните миди от чичкото, чиято жена се е изплашила до смърт от снежната топка, която е застигнала движещата й се по булеварда кола... И онези малките ежедневни неща - сънчо, ужулените колена, одраните лакти и длани. И това е само малка част от всичко, което съм успял да преживея в двора на село, пред и зад блока в квартала, на гости у приятелите и близките. Всичко това успя да засегне и нас, едва навършилите пълнолетие дечиня, не ни подмина. И наистина, няма какво да направим... времената се менят, децата вече играят в Матрицата вместо пред блока с топка, носят телефони за сума пари, бият се като големите лоши чичковци от телевизора, които млатят противниците си със столове в главата и скачат от въжетата връз чатала им. Аз се радвам, че аз имам какво да си спомня. И те ще имат, но няма да е така сладко и приятно. Няма да са усетили жаркото слънце на бузите им докато въртят педалите наобратно закъснели за вечеря... тяхна работа. Има време докато достигна до моят дял като родител, тогава ще му мисля. Айде със здраве и да знаете, че тези мигове са едни от най-ценните в човешкия живот!

[Blondy 4]

Мисля, че доста се понаписа по тази носталгична тема тук

[Guest -=airman=-]

След това същото го има и тук, но наистина си заслужава да се повтори и потрети.. велико е!

[-=airman=- 6]

Сори че пак се меся, но сега ми хрумна: Логично следва това

Редактирано 4 Януари, 2008 от -=airman=-

[radio_manbg 0]

ми да ви кажа честно ние сами решаваме кога да пораснем и какво да оставим зад себеси презирайки че е детинксо което само по себеси е безумие...аз лично вярвам че човек винаги трябва да намира време да събужда детето в себеси просто еи така за да не забрави че го има...онзи ден се събрахме с приятели и ходихме в южния парк да се пързаляме с шеини а не сме малки лично аз съм на 24 и всеки от нас е с професия и гради кариера в моя случая - Project Manager .... Та идеята ми е че сами сме си виновни за това как ежедневието ни се е превънало в софтуер а самите ние в роботи.А на 2 като заваля снега си правихме снежен човек.... в общи линий може да е детинско но е хубаво усещането да се върнеш малко назад така че Поздрави от едно все още НЕпораснало ДЕТЕ

[lookcho 98]

Ако го сложите след 2 месеца пак няма само да се разрева ами и ще си прережа вените

човек винаги трябва да намира време да събужда детето в себеси просто еи така за да не забрави че го има...

това в мен не е заспивало ... и мисля че като е искарало до тук, ще изкара и още толкова - а после човек само подмладява ...

[johnyboy 1]

Ако го сложите след 2 месеца пак ....

Това хич не е по детски Звучиш като отекчен дъртак

[Greenwater 0]

Ако го сложите след 2 месеца пак ....

Това хич не е по детски Звучиш като отекчен дъртак

ми той си е нали вече е татко ей Лукчо имаш една бира от мене

[dotzula 0]

Знаете ли, наистина носталгията по миналото от тази тема извежда свидните ни, завинаги отминали детски спомени. Само че, прочитайки отделните постове ми стана мъчно и за отношението ни към т.нар. днешни деца и младеж. Толкова много вина им нахвърляхме. А не сме ли ние тези, които им поднасяме този свят такъв какъвто е - използван и изграден от нас! Нали ТЕ са НАШ продукт и нашите наследници и надежда?! Тогава, вместо да се възмущаваме, как не разбират какво е било преди и как губят времето си с "несъществени" неща, нека спрем за миг да ги виниме, да им подариме частица от най-ценното нам - времето ни, и да се опитаме поне да промениме това, което не ни харесва, това, което смятаме за нередно! Да не бъдем егоисти - това е най-изгодната позиция! Та не е ли нашето време за тях?! ... или поне тази част от него, която не е посветена на всеобщата ни болест - II-II (()) II\II II)) //-\\ (малко да разведря, все пак ...) Връзката с миналото е опасно нещо!

Редактирано 4 Януари, 2008 от dotzula

[eternity 0]

това е самата истина преди няколко дни с приятел на по бира си говорихме точно за това и бая се разневихме и сега като го прочетох .....................а и много се радвам че и вие споделяте мнението ми

[Vaskata Vass 14]

Как не сбърка поне един ред...Не сменям детството си от онова време за нищо...Мерси за тези редове...

[tiankata 7]

Спомени, спомени. Какви бяхме какви станахме. Децките луди години които сме имали никое друго поколение не би ги повторили и изживели, всяко поколение си е разли4но и по разли4ен на4ин се забавлява. Ние казваме еи деца да знаете нии на времето какво готино незабравимо детство имахме а вие сега нямате нищо. Абе не е то4но така. Всяко поколение ще си има прекрасните и луди преживявания като деца, после ще си спомнят като нас и ще си казват ех 4е луди години бяха а сега днешните младежи нищо нямат , и това ще се повтаря поколения напред и т.н.... Можем само да си спомняме и да разправяме какво е било на мал4уганите а те се 4удят бреи 4е как сте живяли без компове, мп3-плеиери,мобилни телефони.Нямали сте клубове ,дискотеки.заведения, абе какво сте правили.ще си казват е гати ску4ния живот са имали тези старци,пффф добре 4е сега не е така ина4е щях да се побаркам. Еи такива приказки се говорят сега и ще се говорят след време,много време напред.Какво да се прави всяко поколение с неговото си време, важното е да си изживеем готино годините си както като деца, вазрастни и старци.п.п това е от мен сега мжете да ме поправяте за правописни грешки да ме критекувате оплувате, абе нали затова е форума мнения ,идеи ,познания ,критики тук да се пишат, да става лафа както се казва в такива слу4аи.