За да си направим каквото и да е от фибростъкло, или стъкломат, както е придобило масовост названието, е необходимо да следваме следната последователност: Модел (позитив) – Калъп (негатив) – Отливка (позитив) - Краен продукт. По-надолу ще се опитам да систематизирам познанията си като технолог на завод, в който се правят и изделия от фибростъкло и дано да са от полза на всички ентусиасти! Суровини: Стиропор, фибран, итонг, гипс, шкурки. Меки шпакли за кит, бояджийски четки – големи. Авто-кит. Предварително ускорена ненаситена полиестерна смола за ламиниране. Ако не е ускорена – да се вземе и ускорител – 10 мл. На 1 л. Смола (1%). Бърка се непосредствено преди употреба, преди прибавянето на втвърдителя. Ако не е ускорена ще втвърдява с дни! Ако все пак се наложи и нямате ускорител – загрейте смолата с втвърдителя до 40-50 градуса преди нанасяне или загрейте готовия продукт до 80 градуса до започване на втвърдяване. Втвърдител - MEKP – Methyl Ethyl Keto Peroxide мисля, че така се нарича. Слага се лятно време – 0.3 – 0.8 % (3-8 мл. на 1 л смола), а зимата – 1-1.5% (10-15 мл на 1 л смола) с увеличаването втвърдява по-бързо, но да не се прекалява – може да се напука отливката. Отделител – течен за модела и за обща употреба при малко бройки и вакса при по-големи серии. Тъкан или нетъкан Стъклотекстил – „стъкломат” с плътност 300 гр/м2. Тъканият е по-здрав, по-плътен и по-скъп. Ползва се за цели купета и там, където няма остро изразена релефност при необходима повишена якост. Не се ползва масово. Освен ако не сте маниак или не правите кокпит за формула. Пластмасови канчета с разграфяване, пластмасови кошчета за забъркване, дрелка с бъркалка за боя, латексови ръкавици, защитни очила, пластмасови спринцовки. Защитна дихателна маска. Ацетон. Парцали. Малък ъглошлайф с дискове шкурка. Трион, макетни ножчета. Пожарогасител (за всеки случай – всичко е лесно запалимо и вредно за дишане). 1. Модел Естествено, първо трябва да изработим първообраз на желаният от нас продукт – спойлер, крило, кора, праг или каквото и да е там. За целта маже да се ползва вече готов продукт (ако ще се копира) или модифициран/нов модел. При копирането е лесно – намазваме оригинала с Поливинилов алкохол (течен отделител, обикновено зелен на цвят, за да се вижда къде е нанесено и къде не), оставяме да изсъхне и сме готови да снемаме калъп. Когато правиме нещо уникално, трябва да си изработиме модел или да преработиме нещо съществуващо до желаният от нас вид. За изцяло нов модел може да ползваме прачета стиропор, фибран, тухли итонг или какъвто и да е материал, лесен за оформяне с трион, длето и шкурка. Подреждаме и укрепваме с тел или гипс блокчетата така, че да получиме грубо формата на желаният от нас детайл. След това започва „художническата” работа – с нож, трион, ъглошлайф и шкурка се оформя финно модела. Ако някъде се допусне грешка – коригира се с гипс. Когато моделът е готов, целият се минава с разводнен гипс. Гипса се изглажда след втвърдяване с шкурка и вода – шкурката се пере постоянно в кофа с вода. Гипса се оставя да изсъхне много добре – поне 2 дни силно лятно слънце и след това се покрива поне два пъти с течен отделител. Най-добре – 3 пъти. Ако се доработва съществуваш продукт – най-добре е той да се фиксира стабилно за маса или шпелплат и се допълва с парчета фибран. Останалото е същото. Основно правило при изработката на модела е, че трябва да се оформи така, че да е леко клиновиден навсякъде – така е сигурно, че след втвърдяване на калъпа – респективно отливката – ще бъде възможно разделянето им едно от друго без напукване или счупване, или просто размерите в горната част на модела да са по-малки от тези в основата. 2. Калъп Калъпа изисква малко по-специално отношение – ако ще се правят много отливки, то първият му слой е от Гелкот (от английски – gelcoat) – той осигурява гладка и свободна от мехурчета повърхност. Ако ще се правят 1-10 отливки може да се работи директно със смолата. В работния съд за смесване се отлива смола като се използва мерително канче. Добавя се втвърдител в съотношение 0.3 ÷ 0.8 % (3 ÷ 8 мл. на 1 литър смола) в зависимост от околната температура (топло време – по-малко втвърдител, студено време – повече). Сместа се разбърква с механична бъркалка (дрелка с бъркалка за боя или теракол) 1 ÷ 2 минути до пълно хомогенизиране. Работи се с ръкавици, очила и респираторна маска в добре проветрено сухо помещение. След нанасянето на Гелкота се изчаква да желира, без да втвърдява и върху него се настила стъкломата – 1 слой стъклотекстил с плътност 300 гр/м2, като там, където има вдлъбнатини или изпъкналости се къса на подходящи по размер парчета и се полага така, че да се припокриват. Ако не се ползва Гелкот – полага се една ръка смола и тогава стъклотекстила. Минава се със смола и с четката се тупа докато се импрегнира стъкломата да омекне и приеме плътно формата на модела и се изгони всичкият въздух. Полага се следващият слой стъкломат. След втория слой може да се полагат по 2 слоя на веднъж и така до постигане на желаната дебелина. За калъп е добре да е по-дебело - например 10-12 слоя стъкломат. След приключване на работа четките и канчетата се измиват от не втвърдената смола с ацетон. Изчаква се пълното втвърдяване на смолата, най добре 1 ден и след това се отделя калъпа от модела – за да става лесно не трябва да пестите отделителя върху модела! И пак – преди отливане - убедете се, че няма коварни вдлъбнатини по модела, които да задържат! С малък ъглошлайф с диск за не-метал се обрязват краищата от стърчащ стъкломат. Задължително ръкавици, маска и очила. От дърво или метал си изработва стойка за калъпа така, че да лежи водоравно в работно положение. Готовият калъп се оглежда откъм работната страна за шупли или други дефекти – шуплите се китват и прешкурват внимателно, а изпъкналостите само се шкурят. Накрая се минава с водна шкурка. Хептен мераклиите може да ударят и една шлайф-паста – така не само се постига отлична повърхност на отливката, но и същата се отделя много по-лесно от калъпа. 3. Отливка Подготовката за леенето е почти като за калъпа. Първо калъпа се минава с отделител – добре е да се пръска отделителя, а не с четка – с четката остават ивици, които после се пренасят върху отливката и после трябва здраво шкурене, за да се премахнат. Ако ще се правят много отливки, то тогава е по-удачно калъпа да се мине с вакса за калъпи – нанася се тънко с парцалче и се полира до гладкост. След това пак се нанася течен отделител еднократно и могат да се отлеят няколко отливки с едно мазане с вакса. В работния съд за смесване се отлива смола като се използва мерително канче. Добавя се втвърдител в съотношение 0.3 ÷ 0.8 % (3 ÷ 8 мл. на 1 литър смола) в зависимост от околната температура (топло време – по-малко втвърдител, студено време – повече). Сместа се разбърква с механична бъркалка (дрелка с бъркалка за боя или теракол) 1 ÷ 2 минути до пълно хомогенизиране. Работи се с ръкавици, очила и респираторна маска в добре проветрено сухо помещение. Нанася се с четка или валяк плътен слой смола върху калъпа и върху него се настила стъкломата – 1 слой стъклотекстил с плътност 300 гр/м2, като там, където има вдлъбнатини или изпъкналости се къса на подходящи по размер парчета и се полага така, че да се припокриват. Минава се със смола и с четката се тупа докато се импрегнира стъкломата да омекне и приеме плътно формата на калъпа и се изгони всичкият въздух. Винаги ползвайте сухи четки при започване на работа! Полага се следващият слой стъкломат. След втория слой може да се полагат по 2 слоя на веднъж и така до постигане на желаната дебелина. Правилото е, че 8-10 слоя от стъклотекстил с плътност 300 гр/м2 правят 10 мм дебелина. Накрая може да се нареди оребряване от дървени трупчета или най-добре от срязана на 2 по дължина изолация за водопроводни тръби или стиропорени трупчета (най леките обемооформящи материали) и се обличат с 2-3 слоя стъкломат. След приключване на работа четките и канчетата се измиват от не втвърдената смола с ацетон. Винаги ползвайте сухи четки при работа – ацетона действа зле на смолата! Изчаква се пълното втвърдяване на смолата и след това се отделя отливката от калъпа – за да става лесно не трябва да пестите отделителя върху калъпа! Ако става трудно – пригответе си дървени клинове и внимателно ги набивайте между калъпа и отливката до разделянето им. След изваждане е добре да се остави отливката на равна повърхност и на слънце за пълно узряване на смолата. 4. Продукт След пълното узряване на отливката с малък ъглошлайф с диск за не-метал или диамантина за сухо рязане се обрязват грубо краищата от стърчащ стъкломат. Задължително ръкавици, маска и очила. Полепналият цветен (течният) отделител се сваля с вода. С флумастер се очертава точният контур и с шлайфа или зеге се изрязва крайният продукт. Ръбовете се шкурят най-добре с шкурка на ръка. Тъй като при втвърдяването на смолата се отделят парафини (неомокрящи се въглеводороди) е добре цялата отливка да се обезмасли с ацетон – иначе може да се берат ядове при боядисването. Накрая е добре гърба да се пръсне с черна боя, за да не прозира. Оттам насетне е класическа тенекеджийско-бояджийска работа – монтаж, пасване, укрепване, китване, шкурене, шприц, боя. Надявам се това описание да е от полза на всички ентусиасти! Успех и търпение!P.S. съжалявам, че не споменавам източника, но не го знам. Имам си го на пощата и от там ви го paste-вам Мисля, че първоизточника беше в tuning.bg
Eмо и аз нямаше да се притеснявам ако от началото си беше така. Работата е, че до скоро не беше така...при съвсем леко натискане .. почваше да си спира..сега все едно има свободен ход до половината аз така или иначе ще прегледам всичко, защотото все пак това са спирачки и искам всичко с тях да ми е наред. За сега съм сменил помпата..ще продължа с накладки и след тва евентуално маркучите..защото тях пък съвсем не съм ги гледал а също и барабаните не съм гледал и незнам дали от тях може да е това усещане...