DAN_DAN

Много жалко наистина и то заради някаква износена планка с 0.3 мм.

Пътят на Менделеев не е лесен. Едва на 15 години той тръгва от Тоболск, Сибир, пътувайки седмици наред с карета и лодка, за да може да реализира мечтата си да се учи и образова. В Московския университет не го приемат, но той не се отказва. Продължава към Санкт Петербург, където не просто постъпва, а намира смисъла и целта на своя живот! Там той се потапя в химията и физиката, движен от ум, който не се задоволява с половинчати отговори. През 1869 г. неговото упорство се отплаща, когато организира познатите елементи в таблица толкова точна, че предсказва съществуването на елементи, които все още не са открити. Неговата работа не е само гениалност— тя е упоритост, родена по замръзналите пътища на Сибир.

Алберт Айнщайн имал необичаен навик: често заспивал с ключ в ръка. И това не е метафора — всичко било буквално. Сядайки в кресло, той отпускал ръката си с ключа така, че той да виси над метална плоча на пода. Щом започнел да задрямва, ръката му се отпускала и ключът падал. Силен звън го събуждал. Защо го правел? Айнщайн открил нещо, което днес се потвърждава от невронауката: преходното състояние между будност и сън — т.нар. хипнагогна фаза — е истинска златна мина за творчеството. Именно в този момент мозъкът ражда блестящи идеи, неочаквани асоциации, ярки образи… Но почти винаги ги забравяме веднага след като заспим напълно. Айнщайн умишлено прекъсвал този процес, за да не изгуби вдъхновението. Само няколко секунди в това състояние му били достатъчни, за да улови идея. Още по-интересно — подобна техника използвали художници като Салвадор Дали и иноватори като Томас Едисън. Днес изследователи пресъздали този метод и получили впечатляващи резултати: повишена продуктивност, по-ярки сънища, по-креативни идеи и по-добра памет. Така че, вече знаеш: ако някога видиш някого да дреме с ключ в ръка — не бързай да го смяташ за чудак. Може би е на прага на велико откритие.

Акорда със същия двигател също има кранче за парното. Ще проверя как стои въпроса при Сивик 1.8 бензин.

В Япония почти всички таксита са Тойота, за което има няколко основателни причини: 1. Toyota доминира вътрешния пазар • Toyota е най-големият автомобилен производител в Япония, с дългогодишна репутация за надеждност и ефективност. • Японските фирми, които купуват коли за автопаркове (включително таксиметрови компании), обикновено предпочитат местни марки, а Toyota предлага модели, създадени специално за таксиметрова употреба. 2. Toyota Crown Comfort • Toyota Crown Comfort и Toyota Comfort са създадени специално за таксита. Техните: o Издръжливост o Просторни задни седалки o Лесна поддръжка o Кутиеобразен дизайн, удобен за качване и слизане ги правят идеални за градско такси. • Те са произвеждани от 90-те години до края на 2010-те и все още доминират автопарка заради дългия си живот. 3. JPN Taxi – новият стандарт • Toyota представи "JPN Taxi" през 2017 г. — хибриден, достъпен за инвалидни колички автомобил, който наподобява лондонско черно такси. • Японското правителство насърчава използването на такива автомобили като част от усилията за универсален дизайн и екологичен транспорт, така че таксиметровите фирми масово ги приемат. • В момента Toyota има монопол в тази специфична категория. 4. Сервизна мрежа и поддръжка. • Toyota има широка мрежа от дилъри и сервизи в цяла Япония, което прави поддръжката евтина и удобна – ключово за таксиметровите компании. 5. Регулации и пазарна инерция • Японските таксиметрови компании често са консервативни по отношение на промени — предпочитат проверени, дълготрайни автомобили. • Веднъж след като производител като Toyota спечели доверието им, компаниите остават лоялни, за да избегнат рискове. Да. Понякога се срещат Nissan Cedric, миниванове на Honda или седани на Mazda, особено в селски райони или при малки оператори. Но са рядкост. Само на това очертано място могат да спират такситата и никъде другаде. В Токио всички са черни.

Когато видиш кораб, който сякаш се носи във въздуха в далечината, очите ти може да те заблуждават. Тази впечатляваща гледка се нарича Фата Моргана — вид мираж. Разликите в температурите в атмосферата водят до пречупване на светлината. Топлият въздух, намиращ се под слоеве студен въздух, действа като леща и кара отдалечени обекти да изглеждат така, сякаш се носят във въздуха. Кораби, острови или планини понякога се възприемат като обърнати или изкривени. Името идва от вълшебницата Моргана ле Фей от легендите за крал Артур. В миналото тези образи се смятали за магия. Днес знаем, че това е просто оптична игра на атмосферата.

Всичко може, но не всеки го може. Академик Благовест Сендов

Отговора на въпроса се крие в темата прикачена най-отгоре в този раздел.

Колега @ivo_sant има огромна тема за страничните огледала, първата в този раздел. Нея прочетохте ли я? Ако ли не, направете го, там всичко което ви интересува е написано. И, за да ви улесня, за пореден път си направих труда да я прегледам. Отговора на въпроса ви е в мнение #95.

Това е Порто Флавия. Порто Флавия е уникално морско пристанище, построено в скалите на брега близо до Небида, в община Иглесиас, Южна Сардиния. Построено е между 1923 и 1924 г. и е служило като център за товарене на минерали от близките мини в района на Масуа. Преди построяването на Порто Флавия, транспортирането на добитите минерали е било бавно, скъпо и опасно. Миньорите трябвало ръчно да товарят рудата на малки лодки, които след това отплавали до пристанището на Карлофорте, на около 25 км на юг, където минералите били прехвърляни на по-големи кораби. Често лодките потъвали по време на бури, което водело до забавяния и загуби. За да се реши този проблем, собственикът на мините, белгийската компания „Вией Монтан“ (Vieille Montagne), наема инженер Чезаре Вечели. Той проектира и ръководи изграждането на Порто Флавия - иновативно пристанище, вградено директно в скалите. Идеята му е да се създаде директна връзка между мините и товарните кораби, което значително да намали времето и разходите за транспортиране. Строителството на пристанището е забележително инженерно постижение за времето си. В скалите са прокопани два успоредни тунела, един над друг, с дължина около 600 метра. Горният тунел е използван за складиране на рудата в девет големи силоза, а долният е оборудван с конвейерна лента, която изнасяла минералите директно към акостиралите под скалите кораби. Конвейерната лента можела да се удължава на 15 метра над водата, което позволявало ефективното товарене. Пристанището е наречено Порто Флавия в чест на дъщерята на инженера Чезаре Вечели, Флавия, която се родила по време на строителството. След като Порто Флавия започва да функционира през 1924 г., разходите за транспортиране на руда намаляват с до 70%, което дава значително конкурентно предимство на "Вией Монтан". Самото пристанище изплаща разходите си за по-малко от две години и е смятано за техническо чудо в минната индустрия. Дейността на Порто Флавия постепенно запада след Втората световна война с изчерпването на някои от находищата. През 90-те години на 20 век пристанището е затворено. Днес Порто Флавия е защитен обект на ЮНЕСКО и важна забележителност, свидетелстваща за индустриалното минало на Сардиния. Предлагат се организирани турове, които позволяват на посетителите да разгледат тунелите и да научат повече за неговата история и значение. Мястото предлага и уникално красиви гледки.

Парите правят разлика. Не защото купуват щастие. А защото купуват избор. Свобода. Време с тези, които обичаш. Възможност да кажеш "не" на това, което не ти служи. И "да" на живота, който заслужаваш. Парите са инструмент — нищо повече, нищо по-малко. В ръцете на мечтател, те строят светове. В ръцете на страхливец, те изгарят шансове. Те правят разлика — между живот на оцеляване и живот на създаване. Между това да си жертва на обстоятелствата и създател на съдбата си. Между безсилие и сила. Не е въпрос на алчност. Не е въпрос на суета. Е въпрос на отговорност: Да създадеш живота, който другите ще нарекат вдъхновение. Защото истинската стойност на парите не е в това, което купуват за теб, а в това, което ти позволяват да направиш за света. Парите правят разлика. Въпросът е — каква?

Преди повече от 2200 години един човек измерил Земята... използвайки сенки и пръчка. През 3 век пр.н.е., във великия египетски град Александрия, живял човек на име Ератостен. Някои му се подигравали, като го наричали Бета - втората буква от гръцката азбука - внушавайки, че е вторият най-добър във всичко. Но всъщност той бил Алфа в знанието. Астроном, географ, философ, поет, историк, математик и директор на Великата библиотека в Александрия - той бил истински ренесансов човек... векове преди Ренесанса. Един ден той прочел в свитък, че в град Сиена (днешен Асуан), на 21 юни, лятното слънцестоене, вертикална пръчка не хвърляла сянка по обяд. Слънцето стояло точно над главите. Но в Александрия, в същия ден и същия час, пръчка хвърляла сянка. Там, където повечето биха пренебрегнали подобен детайл, Ератостен видял космическа следа. Той разсъждавал: Ако Земята беше плоска, слънчевите лъчи щяха да падат еднакво върху двете пръчки – сенките щяха да съвпадат. Но не съвпадаха. И така, какво би могло да обясни разликата? Само извита Земя. Той измери ъгъла на сянката в Александрия. Той бил около 7 градуса – приблизително 1/50 от пълната окръжност. Наел някого да измери разстоянието между Сиена и Александрия: около 800 километра. След това направил изчисленията: 800 км × 50 = 40 000 км – обиколката на Земята. Това е удивително точно. Без спътници. Без телескопи. Без калкулатори. Само наблюдение, любопитство и ум, който се осмелил да попита защо. Ератостен станал първият човек, който изчислил размера на планета – и го направил, като наблюдавал как пръчка хвърля сянката си. ~ Карл Сейгън