Вчера към 4 следобяд се прибирам от Варна към Добрич. Малко след аксаковския баир настигам въпросното БМВ те това. Изпреварих го и застанах пред него, като пуснах десния мигач. Тръгва да ме изпреварва, аз ускорявам и той се отказва. няколко пъти така, докато ония се навие да се гоним. Нямаше голямо движение-идеално...Пуснах го по едно време и той дърпа с около160-180, но аз не се отлепям. Към 200 вкарах на 4, ляв мигач и го изпреварих. След това пак го пуснах-така се гонихме 20 км, после намалихме заради едно село, на излизане пак газ-още 10, до Добрич почти. Там заставам редом с него и му вдигам палец нагоре-той се усмихна, погледна към мацката до него-тя също се усмихна. А между другото с мен в колата бе баба ми, за нея какво преживявяне беше, тя си знае. Късметлийка . П.С. Не зная доколко върви това БМВ и дали да се радвам, но аз имах още резерв и изобщо тая кола е за високи скорости и удоволствие от шофирането. А както казва Тони, БМВ-тата наистина спират добре