Интересна историйка

[Guest OXYGEN]

"ми.. хубаво.. ша го пейст-на тука... ма се чудих в кой форум да го сложа... ако не е за тука- премести го дето искаш...та идеята е че намерих един текст и го преведох и го постнах преди време във един друг форум и по желание на разни хора го копирам и тука.. предполагам че е пълна фантазия ама.. що пък не..събуждам се и почвам да шаря с очи из тъмното... почти нищо се не види.. само усещам парата дето я издишам.. във караваната е студено като във иглу... бах - сигурно агрегата е спрял а калорифера- умрял... бах таз пустиня.. горещо щяло да бъде.. може.. ама аз се чувствам като пингвин.кво пък.. ставам и навличам де що има дрехи като се надявам да са само мой- ако не са- ще се чуе по-нататъка.. мия зъби, поливам се със една бутилка вода, решавам да не се бръсна и изскачам навън...посреща ме космическия пейзаж...всичко е бяло и разко се откроява на тъмното небе. на хоризонта се вижда как вече от изток просветлява и слънцето е подало заявка. дънов ряпа да яде.поглежам термометъра- плюс 3 градуса. на обяд ще е 34. на сянка. само дето сянка няма защото белотата отразява всичко и където и да се скриеш отразената светлина ще те намери. аз (и целия екип) бяхме чули само втората част - за 34те градуса. за 3те- никои не ни беще казал. затова всички сме по тънки бели панталончета и бели ризки и фанелки. клуба на пингвините-идиоти.оглеждам се и осъзнавам че около мене кипи от движение и има и други раннобудни души... разни размазани сенки бутат разни страшни возила, други са се завряли под капаците на други такива, трети седят пред някви лаптопи и спорят дали могат да строшат звуковата бариера при 24 градуса околна или при 27 околна (аз дори не знаех че имало значение)... малко по нататъка един кран вкарва втория двигател във един стриймланер - не, това не е поправения дето се запали като свален самолет при 500км/ч вчера.. този го долетяха със хеликоптер снощи и цяла нощ го ровят нещо. сега го слагат. чувствам се беден и незначителен. ма кво пък- аз съм само зрител- имаме си шофьор, екип.. аз.. аз ще правя тен.поглеждам нашето возило. днеска всъщност е важен ден. всички спонсори които са зад гърба ни се надяват да запишеме рекорд във нашия клас (фабрични блокове и шаси). настоящия рекорд е 253 мили- средна скорост за растояние 2 мили.... постигнат е преди 2 години от британец - със ц4 корвет и около 1600 коня (британец и корвет, само ква комбинация, а?). ние ще опитаме тази година със фабрично купе от додж вайпър със около 2200 коня - целта ни е 270 мили. често са ми задавали въпроса - 2200 коня и само 270 мили? че тез коне не ви ли стигат за първа космическа? отговора е трибуквен - "сол" - солта на езерото е като тънка киша - във нея се затъва при високи скорости и от един момент нататъка трябват страшно много коне за да се бориш със нея. 270 мили на асфалт се вдигат със около 1400 коня ако имаш аеродинамиката. със 2200 коня ако успееш да не литнеш можеш да вдигнеш над 300 мили на асфалт.. и то само за 5 мили... също така регламента забранява да се облепя със тиксо фугите по купето и капака. както са си фабрично- така трябва да се пускаш.... може само да изравниш със тасове джантите че да не се завихря потока покрай гумите.. затова и нашето возило изглежда като мутирал трабант. със едни алпака тасчета- чак мило да ти стане.... от размислите ме изважда подвикване- а? кво казваш? проблем? пак? ще го решиме- квото не стане- ша налееме пари и ще стане.. а? не е въпрос на пари? ново 20? джуниър е изпуснал самолета и няма да може да дойде на време да кара за квалификацийте- дали съм искал да карам? ама аз не съм пилот... нямало значение- имам достатъчно опит... хм.. ми.. що не.. друго си е да вдигнеш 230 мили (времето за квалификация) за едната чест и слава (спонсорите да се разсеят тука моля).решаваме че около 18 градуса околна температура са оптимални за нас, зареждат компютъра на колата със нужните данни и си подаваме заявката за 18 градуса. официалните лица казват че 18 градуса ще е във 10ам и ни слагат на опашката да си чакаме реда.гледам другите участници.. няма никои във нашия клас.. но има един влекач които е около 8000 коня и ще гони рекорда за влекачите - 220 мили в час.. има и един дизел със два двигателя сложени във нещо като пура.. и една тумба весели британци (пиха снощи до късно) дето разни части от телата им стърчат по корпуса на возилото. има и един мотор- във клас "сток рама до 500 кубика"- младежи некви.. тойота са също тука да се пробват със новия приус-хибрида. последния път вдигнаха 140 мили ама на края на 2рата миля им паднаха батериите и спряха на самото трасе. сега са се изхитрили и имат камион дето ще забута приуса до първата миля и там ще го пусне да се ускорява на собствен ход... всъщност бутащия камион е много популярен- повечето возила за рекорди имат много дълга първа и за да се пести гориво и да не се тормози железарията често камион ги засилва до към 30-60 мили и от там слагат на първа и продължават по трасето. ние също си имаме додж пикап - даден ни е от додж и откъдето и да го погледнеш разбираш че додж са ни един от спонсорите - то не са лепенки, то не е чудо... трасето... трасето е според зависи- но класическата конфигурация е 5 мили - 3 за ускорение и две във които ти се засича средната скорост... след това имаш още няколко да спреш... при случай на рекорд, се пускаш и във обратната посока и се засича средното между двата старта...пропълзявам през прозореца и се стягам със коланите така че не мога да си поема въздух. проверявам версията на софтуера, налягането във пожарната система, налягането във азотните бутилки, количеството гориво във резервоара... пиезодатчиците на четирите амортесьора.. пиезодатчици са едни шайби надянати отгоре на амортесьорите които мерят налягане.. докато има налягане, се отчита волтаж... ако колата "олекне" на скорост, напрежението пада.. нормалното напрежение е около 0.1 волт отпред и 0.11 на задните - това отговаря на 350 кила натиск отпред и 400 отзад.. като падне под 0.03 и.. си готов за полет...като казах "полет" тоз дето се пусна преди нас (някакъв пикап със 800 коня) го виждам във далечината как литва и преминава във въртеливо-постъпателно движение... всичко е като на кино и се развива през маранята... виждам как пожарните бързат към мястото където гори, след тях се набира бърза помощ... седя и чакам да изчистят останките... 15 минути, 30, 45... сауна? слабо казано. поглеждам вътрешния термометър- 55 градуса във кабината. а аз съм със номекс костюм, каска и обездвижен така че мога само да въртя очите и мозъка, псувам тихо и отварям уста да ме наливат със вода през една тръба...дават ни зелен сигнал и паля двигателя и гледам очакващо стартера... които ми подава сигнал да тръгвам и усещам как леко ме блъсва отзад пикапа... вдигам ръце от волана и вайпъра ляга на бронята на камиона... гледам си скоростомера.. камиона ме избутва първите 500 метра и при 50 мили в час слагам на първата от 4те предавки и натискам леко газта за да се отделя от бронята му... усещам как олеквам и виждам във малкото си и единствено огледалце как муцуната на доджа изостава назад... натискам още малко и веднага се изпързалвам което е напълно недопустимо защото ме изважда от графика "скорост/дистанция"- демек целия опит е планиран по трасето във всеки един момент със каква скорост трябва да съм... връщам бързо крака от газта и продължавам да се набирам леко.. минавам маркера на първата миля и по радиото ми съобщават че едната турбина е започнала да грее повече от другата и трябва да се набирам ако не искам да прегрея преди да съм стигнал изходната скорост където мога да затегна уейстгейтовете за максималното налягане от 2 бара. тегля му една майна на ум и продължавам да натискам леко докато удрям червената линия от 6500 оборота и слагам на втора. независимо че галя газта - пак се изпързалвам и усещам как цялата кола леко се занася.. викат ми по радиото- жироскопа отчел бил сериозно странично натоварване.. мда. кво натоварване.. имам сцепление като свинкя на лед... никога е съм очаквал че е толкова хлъзгаво. минавам маркера на 2рата миля и натягам уейстгейтовете.. в момента в които барвам ключето конете идват като лавина и пак започвам да се пързалям... но този път продължавам да натискам - знам че на 200 престилката отпред и крилото отзад започват да натискат сериозно и очаквам сцеплението да ми нарастне така че да мога да натисна докрай... поглеждам пиезодатчиците.. 0.08 отпред и 0.09 отзад... във далечината виждам маркера за 3тата миля- откъдето започват да ме замерват... разбирам че ми свършва времето и слагам на 4та и натискам докрай.. почти незабележимо усещам как започвам да описвам една много широка дъга, но много страхливо я контрирам и продължавам напред.. тътена на вятъра заглушава двигателя и мислите ми... при 230 и 5000 оборота двигателя най-накрая си вдига максималното налягане и вниманието ми се фокусира само върху входящата температура на турбините и пиезо датчиците.. при 70 градуса входяща температура почвам да го поливам със азота и повече не ме интересува- не мога нищо да направя дори и да се качи повече.. гледам датчиците.. 0.05 отпред и 0.07 отзад... минавам маркера на 4тата миля със около 235 и си правя сметката че ще мога да изляза от 5тата миля със около 250... ухилвам се наум и продължавам да натискам докрай... и така натискам докато поглеждам пиезодатчиците пак и разбирам че разликата между 232 и 237 е 0.04 при 232 и 0.02 при 237... демек- ако продължа щастливо да натискам- излитам... или както му викат на жаргон - купуваш си билет за "salt lake airlines"... значи все пак това е границата на аеродинамичната ни конфигурация. спомням си че ни казаха преди- вие можете да имате коне и за 350 мили... ама няма да можете да останете достатъчно на пистата че да ги вдигнете... мда.. свеждам по радиото че така нагласени спойлърите са за 235 и...минавам покрай 5тия маркер и по радиото ми казват -231 средна скорост. не е рекорд, но достатъчно за да минеме квалификациите... отварям втората бутилка на азота и почвам да поливам със охлаждаща цел.. иначе всичко ще се опече ако просто намаля и спра... вдигам си крака от газта съвсем леко и веднага се занасям, улавям го и започвам да намалявам.. 220.. 210.. 200, слагам на 3та и пак загубвам сцепление... контрирам пак и продължавам да намалявам... 180... 160.. 140.. ... 100.......... спирам... оставям машината да работи и чакам пикапа да дойде да ме вземе. закачам вайпъра за пикапа и се мятам във кабината и си пускам климатика на 100...следващата седмица джуниър мина със 247мили/час средна скорост и бяхме втори във клас "фабрични блокове и шасита". сега остава да оправиме аеродинамиката и.. пак..."alx, tuning.bg

[Guest Rust]

ебаси истроийката

[Guest Didko]

alx, ...

Всичко подобни разкази на този пич ми влияят по един и същи начин. Накрая ръцете ми са потни, а аз съм се изпънал като на тръни

[Guest Antony]

Много як разказ. Завладява те още от самото начало. Яко кефи.

[Guest OXYGEN]

Пак от същата тема в tuning.bg един много як филм с Антъни Хопкинс за състезанията в Боневил:http://zamunda.net/details.php?id=72839

[Guest cls]

Ето още една подобна историйка.Незнам дали е на същия човек,запазил съм я в един текстов файл ия слагам както съм я запазил.

Преведено от друг форумснощи беше хубава вечер и викам да изкарам вайпъра. тои и без това само седи във гаража и му се сбръчкват гарнитурите а от турботата капе масло.. цяла локва е направил. казват че не капело като били във работна температура и се въртели... не се и съмнявам. ма за сега само знам че сигурно имам поне половин литър мобил1 синтетично масло разляно под "охлювите"... та ми дожаля и реших да го разходя. ша изгоря 20-30 литра бензин, ше "изчистя" задните гуми на 2-3 светофара, може и някои заблуден рейсър да разбере че на 1000 коня общо взето със нищо не можеш му излезе дето няма колесници...завъртам ключа на контакт и слушам как електрическата маслена помпа качва масло отпред а огромната горивна помпа отзад вие докато вдигне 7те атмосфери във системата на инжекциона. след коет стаа тихо. ухилвам се наум и завъртам стартера. двигателя се превърта 2-3 пъти и пали. няма лошо. гледам лоста за скоростите и ме обхваща умиление.. направо мога да проброя оборотите на двигателя гледайки лоста... ако бях жена сигурно щях да... бе няя значение. поглеждам си уредите- температура на маслото, темп. на водата, налягане на всяко турбо, общо налягане на 2та, богатост на сместа, налягане на азота (бе има за 1-2 старта) и .. бензиномера. хехе. имам 20тина литра. точно колкото да стигна до единствената бензиностанция дето има 106 безоловен. кво пък. лекичко (студено ми е маслото още) отивам до том и се примъквам към единствената колонка със заветния бензин. докато пълня (60 литра, но слагам само 20- да е по-леко оглеждам хоризонта. има паркинг и на него често има разни фенове със разни летящи чинии. тази вечер е същото... седят момченца и момиченца и гледат.. гледат (заглеждам се) - една супра. викам чакаи да видя ква супра. отивам при тях и се заговаряме. и аз гледам супрата. заговаряме се с пича. супрата е единична, със едно т-88 турбо (огромно). още го тунингова, но последно е направил 850 коня на задните гуми.... има проблеми със интеркоолера (издишал му бил като помпа повече от 1.5 атмосфери.. не знае откъде- търси го- мисли че го е намерил. гледа ме изпитателно. вика къв е тоя вайпър? жив ша та изям ако си фабричен... изпитателното стаа леко нагло, но все пак леко го е страх щото аз само се подхилвам и хич не му се връзвам. викам му- хайде да се пробваме за бензин 2 от 3 (демек които бие дава $20-30 на другия за бензина- най-безобидното залагане). тои ме гледа и вика- бе човек- ти не знаеш в кво се забъркваш... викам му- знам. качвай се и да се пробваме. мятаме се на колите, всичките му приятели полудяват от кеф и се мятат на разни коли... отиваме на една местна магистрала- няма жив човек. вика ми- дай ша са дърпаме от 60 мили нагоре. викам му- не съм и помислял че ще ми предложиш от място. ми така де- 800 коня има ма са от 6000 до 7500 оборота.. от място такъв двигател е неприятен. аз му викам- щом си рекъл. от 60 нагоре. на 3-ти клаксон. знам че на него 60 му е края на 2ра (и аз съм имал супра все пак едно време а и като го слушам мисля че си е със фабричното главно предаване отзад а на мене 60 ми е средата на 2ра- на 4500 оборота - според дино графиката там права 740 коня на задните гуми и повече от 1000 нм... заставаме на изходните положения - соча го с пръст и правя знака "3" - разбира момчето и почва със клаксона- 1,2,... 3 и му чувам блоуофф-а (начи е бил накрая на 2ра точно)... аз настъпвам както съм си на 2ра и разбира се тръгвам по-скоро настрани от колкото напред- момчето дръпва 2 коли докато аз зацепя. зацепвам и почвам да го настигам... ма бавно... много бавноо.. слагам на 3та на 75% газ и като усещам че зацепвам, настъпвам до край. 3та свършва много бързо и слагам 4та без изобщо да си играя да вдигам крака си от газта. настигам го още малко. решавам да го пръсна малко и се сещам че не съм си отворил бутилката. идиот. идва края на 4та и муцуната ми е на задните му гуми. мервам спидометъра- 130 мили. чува се диво квичене от турботата и като слагам на 5та на около 140 усещам как супрата "омеква"... настигам я някъде към 160 и държа до към 190 за общо 1 1/2 коли преднина при което почвам да бия спирачки. аман от безрасъдни прояви...обръщаме на първото обръщало и викам чакай да спреме. тои целия трепери (и аз ма не се вижда) и вика- кво нещо се счупи ли?" викам не- да си отворя бутилката. лицето на младежа се опва и за момент усещам че забравя да си затвори устата. вика- колко ти е дюзата? викам 75 коня. самата истина. само дето при моето налягане и температури 75 коня дюза слага около 150 коня на задните гуми. пък и този път ша внимавам със сцеплението. пипам си драговете- топлички. гледам момчето нещо рови под капака. ако е с механичен уейстгейт сигурно го нятага. начи помпа доста. убаво. ае пак.този път аз режисирам. 3 клаксона и леееекичко с газта младежа се държи добре и е до мене. слагам 3та и натискам докрай. на 5000 оборота го пръсвам малко- ей така- щото е досаден и още е наблизо- грешка- тръгвам пак настрани но съвсем малко.. дръпвам го със още една кола. слагам 4та и го пръскам със азота като домакиня едра зелена муха със мухозол резултата е че му взимам до 180 2 автобусни дължини... после отиваме обратно до бензиностанцията където седят другите и викат- ко стана ? кои би? ние ви следвахме първите 200-300 метра ма след това изчезнахте... нищо не казвам. спираме и си напълвам колата- почти празна е- явно съм се отчел бензиново пред бога на стреетрейсинга за вечерта- момчето плаща. викам му- кво друго освен турбото? ми вика ковани бутала, 2-степенен азот по 100 коня всяка.. викам тия 800 коня на задните гуми са всъщност повече... тои вика бе знам, ма не бях сигурен. имам проблеми със налягането както ти казах.. (оправдания- ае сега)... ти кво имаш че така вървиш? викам му- 2хт88 , 75 коня азот, ковани бутала, мотовилки, биели, колянов вал, разпределителен вал, полирани глави, 1 3/4 инча колектори, 2х3 инча след това... младежа вика- сега разбирам що така...ша разбира я.прибирам се в къщи, слагам колата в гаражите, оставям да поработи малко че да не ми се опекат лагерите на турботата и гася. после слушам във тишината как турботата замират още 30 секунди...След което си лягам и треперя цяла нощ от вълнение. Рисковете на уличните състезания.

[Guest Ashes]

Да не забравя, да си затворя устата

[Guest PRO-DRIVER]

Забавно наистина и ние ако живеехме в Щатите щяхме да имаме подобно битие но и в Бг става само че конските сили и дюзите са в пъти по-малки .Е един ден предполагам че ще ги стигнем но кога ли ще е ?

[Guest eternity]

много як разказнезнам кога и в бг ще се карат коли с такива двигатели

[1net 41]

Ето още една подобна историйка.Незнам дали е на същия човек,запазил съм я в един текстов файл и

Същия човек е. само малко пояснение. Тези историийки ги е намирал в нета и ги е превеждал да им се радваме.Мале представяте ли си всичките истории на Алекс да бяха негови..... аз щях паметник да му издигна.Не го познавам, но е много пич

[OXYGEN 0]

Много ще е яко ако се издирят всички негови преводи и се съберат на едно място....