Jump to content
Al Capone

Да се включим една инициатива с Хонда

Recommended Posts

понеже видях ,че само обсъждате и нищо неправите , реших аз да я форматирам малко , засега е достатъчно , а материяла съм го взел от вашите постове , Ако никой друг неиска , аз съм съгласен да се заема с вики-то , за момента е това което направих http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0 но е по добре отколкото да имаше 2-а реда, приемам мнения и критики , но не и един да преправи нещо и друг да го изтрие след него.

Редактирано от activity

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
;);):huh::) Там ни беше най голямата мъка с форматирането в самата уикипедия. Мерси за помощта и добре дошъл в проекта статия за Хонда в Българската Уикипедия.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

радвам се ,че помагам надявам се да изпреварим всички други марки по матерял във викито.Искам да направим така ,че освен тук в форума обикновеният потребител да намери информацията която търси. Може да започнем с странички за моделите който виждаме по пътищата в БГ.И браво на този който е направил викито за Сивик-а доста е добре.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Отговорено (Редактирано)

дайте нещо ново да добавим да разширяваме , вие само дайте матерял другото го оставете на мен ;)

Редактирано от activity

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колеги , моля не го приемайте като обида... Разгледах викито и цпоред мен сте сътворили нешо уникално. Съжелявам , че не съм се включил в набирането на материали , ето какви малки неточности забелязах. "Седалище; Токйо (Токио), Япония" ... Както и "$5.0 билиона " , "$94.24 билиона" .. billion = милярд... million - billion = милион - милярд.Найстина не искам да обидя никой, знам че много сте се трудили , но умората си казва думата. Всички грешим :lol: Надявам се , че съм бил поне малко полезен. Успех в начинанието. Ако намеря с какво да се включа , ще го направя с радост. А за вас :lol:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Градивната критика, винаги е добре дошла!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

готово :unsure: кажете нещо друго да добавим или да изменим статията ако нему харесва на някой :blink:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колеги страхитни сте евала на всички който полагат усилия.Предварително се извинявам ако повторя някой , шот може да съм недогледал като обиквенно :D Ето то нещо от което може и да добавите два-три реда за любимия ни Vtec :D VTEC" Възникването и започва от средата на 80-те години на миналия век, когато на развойните инженери е поставена задачата да изцедят 100 конски сили от 1 л двигателен обем. Предизвикателството е сериозно, на практика по времето на разработката не съществува сериен двигател, който да е перфектен и на ниски, и на високи обороти, при приемлив разход. Решението е да бъдат съчетани параметрите на нискооборотна и високооборотна машина, начинът на реализация - невероятната за това време промяна в газоразпределението на двигателя по време на движение.Сама по себе си идеята изглеждала абсурдна за много хора - след 15 млн. продадени двигателя и нито един срив на VTEC системата дори и най-големите скептици признават нейните преимущества.Как работи VTEC? Всъщност, системата е съвсем проста - VTEC двигателят е обикновен 16 клапанов двигател. Разликата е характерният маслопровод в главата на цилиндровия блок, разпределителния вал и наличието на 3 повдигача на всяка двойка всмукателни клапани. В нормален режим работят 2-та крайни от тях (основен и допълнителен), задвижвани от 2 нормални гърбици на разпределителния вал. Третият допълнителен повдигач се движи от доста по-висока гърбица, между другите два, без да е свързан с отварянето на клапаните. При надвишаване на определени обороти, скорост, и други параметри, компютърът отваря електромагнитен клапан, който пропуска двигателно масло под налягане през допълнителната магистрала, и двата "нормално работещи" крайни повдигача се застопоряват към "допълнителния" среден. Фиксираната тройка повдигачи се движи от "средната" гърбица на третия допълнителен повдигач, което от една страна означава едновременно отваряне на двойката клапани (и двата вече работят като основни, а не като основен и допълнителен), и от друга страна - значително по-голям лифт, поради по-високия профил на гърбицата. Резултатът е значитулно повече горивна смес, попадаща в цилиндрите, и осезаемо по-голямо "развъртане" на двигателя на високите обороти.Разработката е въведена в серийно производство в край на 80-те, като задачата от специфична мощност 100 к.с./1 л обем е решена с постигнатите 200 к.с. в 1.8-литровия сериен двигател В18С6. С течение на времето се развива в различни разновидности и варианти - класически VTEC, на едновалови и двувалови двигатели, VTEC-E, позволяваща изключително икономична работа на двигателя, 3th Stage VTEC, до i-VTEC, позволяващ перфектно компютърно управление на газоразпределението в двигателя и чрез изместване на самия разпределителен вал около оста му. Много производители започват разработки на свои подобни технологии. След 2 деситилетия работа и усъвършенстване обаче разработките на Хонда в променливото газоразпределение са все още на върха в серийните двигатели, съизмерими единствено с някои аналогиите в машините на Ферари, и постигнати по друг път подобни резултати в някои двигатели на БМВ. Бъдещето ще покаже посоката, в която ще се развият VTEC моторите на Хонда - но можем да бъдем сигурни, че концернът с мото "The Power of Dream" ще ни подготви още много изненади... "Дано съм полезен, поздрави от ревящата ми Хонда из тепета :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Статията за Хонда в българската версия на Уикипедия има своите дребни стилистични и правопосни редакции. Приятно четене!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колеги, аз съм един така да се каже "новоизлюпен" филолог, завършил съм семестриално. С огромно удоволствие ще се позанимая да помогна с превода следобед, че бях нощна и умората си казва думата... :) :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре дошъл! Назад в темата има материали за превод, ще се радваме да ги видим преведени.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

колега, пратих ти нещо на пощата - дано свърши работа :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Състезателна История

Публикувано изображение

Лого на Състезателна корпорация Хонда

Мотоциклети:

Състезателна корпорация Хонда ( HRC ) e основана през 1982 година. Компанията взема участие в мотоциклетни състезания из цял свят, развивайки състезателни машини с високи възможности. Нейната състезателна дейност е важен източник за развиване на най-модерни технологии, използвани при разработването на мотоциклетите Хонда. HRC Също спомага за развитието на мотоциклетните спортове, чрез голям брой дейности, като продажба на серийно произведени състезателни мотоциклети, обслужване на сателитни екипажи и програми за обучение на мотоциклетни пилоти.


Тъй като самият Сойчиро Хонда е състезателен пилот, той не може да се откъсне от международният мотоциклетен спорт. През 1959 Хонда участват с пет мотоциклета в състезанието ТТ на остров Ман, което по това време е най - престижното мотоциклетно състезание в целият свят. Хонда винаги са имали мощни двигатели, но едва през 1961 компанията успява да разработи достатъчно добре рамата на моторите, за да може Майк Хейлууд да грабне първите йм победи в класовете 125 и 250 кубически сантиметра. След това, отново Хейлууд успява да грабне първите титли за марката в състезанията на остров Ман през 1966 и 1967 година. Състезателните мотоциклети на Хонда са известни с „елегантният” и „стилен” дизайн и атрактивните си двигатели, като 125 кубиковият 5 цилиндров двигател, с максимален въртящ момент от 22,000 оборота в минута, а също и със 6 цилиндровите двигатели с мощност от 250 или 380 кубически сантиметра.

През 1979 Хонда отново са на върха при мотоциклетите със своят екзотичен четиритактов NR500. Той притежавал удължени двигателни цилиндри, всеки от които имал по 8 клапана свързани с чифтове оси, които били изпълнени, за да се спазят изискванията, поставени от Световната Мотоциклетна Федерация, според която двигателите не трябвало да имат повече от 4 цилиндъра. Хонда разработили удълженият цилиндър, за да се приближат до работният обем на 8 цилиндров двигател, надявайки се да победят тогава успешните двутактови двигатели. За жалост, изглежда Хонда неуспешно опитват да постигнат твърде много наведнъж. През мотоциклетният сезон на 1982 година Хонда за пръв път пускат своят двутактов състезателен мотоциклет - NS500, а през 1983 Фреди Спенсър печели световната титла за марката в кралският клас от 500 кубически сантиметра. От тогава насам, марката Хонда се е превърнала в основна фигура в мотоциклетните състезания, печелейки голям брой титли, чрез пилоти като Валентино Роси и Мик Дуън.

В дисциплината Мотокрос, марката Хонда е спечелила 24 световни титли. В Световният Ендуро Шампионат, марката хонда е спечелила 6 титли, като последните 3 са на Щефан Мариман през 2003та година, и Мика Ахола през 2007ма и 2008ма година.

Автомобили:

Хонда отново се присъединиха към Формула 1 през 2006та година, след закупуването на British American Racing.

Хонда се присъединяват към Формула 1 като конструктори за първи път през състезателният сезон на 1964 година, в състезанието за голямата награда на Германия, а зад волана е Рони Бъкнъм. През 1965 Ричи Гинтър се присъединява, и отбелязва първата точка за отбора на Хонда на състезанието за Голямата Награда на Белгия, а след това записва и първата победа за тимът в състезанието за Голямата Награда на Мексико. Следващата победа е през 1967 в състезанието за Голямата Награда на Италия, когато пилот е Джон Съртис. През 1968, Джо Шлесър загива в състезанието за Голямата Награда на Франция, карайки Honda RA302. Тази трагедия, както и затрудненията, с продажбата на автомобили в Съединените Американски Щати принуждава фирмата да световният спорт за годината.

През 1966, отбора на Брабъм, състоящ се тогава от Джак Брабъм и Дени Хълм печели шампионата на Френската Формула 2 с автомобили на Хонда. Тъй като през тази година не се провежда Европейски Шампионат, акцента е върху това състезание. В началото на 80те години, Хонда се завръща към Формула 2, предоставяйи двигатели за отбора на Ralt, чийто собственик е Рон Тауранак. Той бил проектирал колите на отбора Брабъм, с които те по-рано били участвали.

Хонда се завръщат към Формула 1 през 1983, първоначално заедно с още един партньор от Формула 2 – отбора на Спирит, след което внезапно ги заменят с отбора на Уилиъмс през 1984. В края на 80те и началото на 90те, автомобили с двигатели на Хонда печелят 6 поредни шампионата при конструкторите във Формула 1. Отборът на Уилиъмс печели златото през 1986 и 1987. През 1988 Хонда отново сменят отбора. Този път, това е тимът на МакЛарън, които печелят шампионата четири поредни години – от 1988 до 1991 година. В края на 1992 Хонда се оттегля от Формула 1, въпреки, че дъщерната Мюген-Хонда продължава присъствието си до 1999, като печели четири състезания заедно с конструкторите от Ligier и Jordan Grand Prix.
Хонда дебютира в световните серии на Карт ИндиКар като производител на двигатели през 1994. В началото двигателите били далеч не толкова успешни, но след известно развитие, с тяхна помощ били спечелени 6 шампионата при пилотите. През 2003та година Хонда насочва вниманието си към конкурента на Карт ИндиКар, а именно ИРЛ ИндиКар. През 2004 Хонда съкрушително доминира в Сериите на ИндиКар, печелейки 14 от 16 състезания, включително Индианаполис 500, с което грабват титлите при Конструкторите, Пилотите и Дебют на годината. През 2006 година Хонда се превръща в единствен производител на двигатели за Сериите ИндиКар, включително и Индианаполис 500. През 2006 година, състезанието Индианаполис 500 за пръв път завършва без нито един проблем с двигател.

През 1998 година, Хонда обмисля завръщане към Формула 1, но проекта е отменен след смъртта на техническият директор на проекта – Харви Постълуейт. Вместо това, Хонда става официален производител на двигатели за отборите на Jordan Grand Prix и British American Racing.

Хонда купува част от отбора на British American Racing в края на 2004, а след това изцяло го закупува през 2005, превръщайки се отново в конструктор, след далечната 1960 година. Хонда печели състезанието за Голямата Награда на Унгария през 2006та година с пилот Йенсън Бътън.

Планинско Колоездене:

Марката Хонда също произвежда състезателни велосипеди за планинско колоездене, познати като Honda RN-01. Хонда разчита на няколко пилота да управляват велосипедите, един от които е Грег Минаар. Отбора съществува под името Team G Cross Honda. Ключовата особеност на този велосипед е скоростната кутия, която заменя стандартният обтегач, който се използва при направата на скоростите на велосипедите.

През 60те години на 20ти век, все още дребен производител, Хонда се откъсва от Японския мотоциклетен пазар и започва износ за Съединените Щати. Няколко причини за успеха на Хонда се появяват през годините.

Първата от тези причини се появява през 1975, когато Английското правителство поисква от Boston Consulting Group доклад за това как и защо британската мотоциклетна индустрия е надмината от тяхната японска конкуренция. Докладът заключава, че Японските фирми, включително и Хонда произвеждат огромни количества продукция, и така печелят от разрастването на бизнеса и проучване на пазара.

Втората причина била констатирана от Ричард Паскал пред 1984 година, който интервюирал изпълнителните директори на Хонда, отговорни за навлизането на фирмата на щатският пазар. Противоположно на предположенията на Boston Consulting Group, че статегията на Хонда се крие в ниската цена и високите количества стока, всъщност се оказва, че компанията успява да оцелее на Американският пазар благодарение на усърден труд и способността да се приспособява. Първоначалният план на Хонда за превземане на Американският пазар бил, да коккурира по-големите класове мотоциклети – около 300 куб. см. По-късно разбрали, че скутерите, които работниците използвали за придвижване в Американската база на фирмата всъщност предизвикват огромен потребителски интерес, и така компанията решава да пусне в масово производство модела SuperCub.

Източник:

http://en.wikipedia.org/wiki/Honda#Racing_history

Преведено от chris_barnes

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колегата chris_barnes се включва в тази инициатива с превод на статията за Прелюд от английската версия на енциклопедията! Ето го текста.

 

HONDA PRELUDE

 

Хонда Прелюд е спортно купе, което е било произвеждано от Хонда от 1978 до 2001г. Дву-вратото купе се развива в пет поколения, като модела е прекратен с пускането на пазара на четвъртото поколение Honda Integra ( Известно като Acura RSX в САЩ и Канада ) поради намалелият брой продажби. На Щатският пазар, шестото, както и последвалите го поколения Accord Coupe всъщност стават заместник на Прелюд-а.

 

Вечният конкурент на Прелюд-а е Toyota Celica, представляваща купе с редови 4-цилиндров двигател, представена няколко години преди него. През 80те години на 20ти век Прелюд-а се конкурира с Nissan Silvia, Isuzu Impulse, Mitsubishi FTO, Mitsubishi Cordia ( По-късно наречено Eclipse), Ford Probe и Mazda MX-6. От всички тези съвременници на модела, днес все още се произвежда само модела Eclipse.

 

Съдържание[1] Първо поколение

[2] Второ поколение

[3] Трето поколение

[3.1] Четири-колесно управление

[3.2] Дизайн

[3.3] 1990

[4] http://en.wikipedia.org/wiki/Honda_Prelude....281992-1996.29

[5] http://en.wikipedia.org/wiki/Honda_Prelude....281997-2001.29

[6] Сигурност

[7] Резултати от тестовете за здравина на NHTSA

[8] Награди

Първо Поколение (1978-1982)

 

Първото поколение Прелюд нашумява през 70те години на 20ти век покрай известният телевизионен актьор Ронан James McGovern, и е пуснато в производство на 24ти Ноември 1978. Модела е част от третият базов съвременен модел на Хонда, заедно с Civic и Accord. Огромният му шибидах е рядко срещано явление при автомобилите по това време. Дизайнът на колата е съчетание от тогавашните модели Civic и Accord. Двигателя на автомобила е с мощност от 1751 куб. см. и е SOHC CVCC I4 с мощност от 72 конски сили (54 KW) и въртящ момент от 94 lb•ft (127 Nm), с 5-степенна ръчна скоростна кутия, и 68 конски сили (51KW) с дву-степенна автоматична скоростна кутия, наречена Hondamatic През 1980та година, автоматичната дву-степенна скоростна кутия е заменена от четиристепенна такава. В Австралия и Обединеното Кралство интереса е повече към двигателя с работен обем 1602 куб.см., с мощност от 68 конски сили. В Япония, Прелюд-а се конкурира със спортните купета Toyota Celica и Nissan Silvia. Коженият салон при модела е опция, само за Японският пазар. Твърди се, че до известна степен дизайна на колата е повлиян от Mercedes-Benz SL.

 

Второ Поколение (1983-1987)

 

Второто поколение Прелюд е представено през 1983 година и първоначално се предлага с 1.8-литров 12-клапанов, двукарбораторен двигател A18 смощност от 105 конски сили (77 KW), като моделите “Si” през 1985 започват да се предлагат с инжекцион на двигателя. За Япония, Азия и Европа модела се предлага с дву-литров 16-калпанов DOHC двигател PGM-FI, въпреки, че официално този двигател се предлага на Европейският пазар през 1986г. ( Двигателите се различавали. Модела JDM B20A бил с мощност от 160 к.с. (120 KW) при 6300 оборота в минута, докато EDM B20A1 бил само с 137 к.с. (102 KW) При второто поколение Прелюд за първи път се появяват вдигащите фарове, които позволяват по-добра аеродинамика на предницата и по-малко съпротивление на въздуха. При отваряне на фаровете, обаче, особено при по-високи скорости, предизвиква повече съпротивление. Модела от 1983 е характерен със стандартно боядисаните стоманени джанти с ярък ръб (въпреки, че алуминиевите джанти били възможна опция). Базовите модели от 1984 до 1987 г имат тасове в стил Civic.

С пускането на 2-литровия 16-клапанов SOHC двигател, предният капак на колата е леко модифициран, тъй-като по-големият двигател не може да се събере под стандартният до момента такъв. При Европейската версия има леки промени също и в задните стопове, както и в предната и задна брони, които биват боядисани. Поради сравнително ниското тегло на колата (1,025 kg (2,260 lb)) и високата мощност (16-клапановият двигател произвежда 137 к.с. (102 kW)), колата сравнително по-пъргава от конкурентите си.

 

Трето Поколение (1988-1991)

 

Третото поколение Прелюд ( пуснато през 1987 в Япония, а малко по-късно и на останалият пазар) изглежда много аналогично на второто поколение на модела. Въпреки това, автомобила е напълно обновен, и при някои модели има задвижване на четирите колела. От Хонда остават верни на традицията, поради което промените в екстериора на третото поколение му придават по-модерен вид. Новите двигатели, които биват монтирани на моделите USDM са: през периода 1988-1990 2.0S, модела B20A3, който е SOHC 12-клапанов двойно-карбураторен двигател, който заменя 1958 кубиковият, с мощност от 104 конски сили (78 kW) и въртящ момент от 111 lb•ft (150 N•m); през периода 1988-1991 2.0Si модела B20A5 с DOHC и PGM-FI който увеличава мощността до 135 конски сили (101KW) и въртящ момент от 127 lb•ft (172 N•m), или малко по-големият B21A1 използван през 1990 и 1991 описан по-долу. Модела B20A6 е предназначен за Австралийският пазар с 2.0 DOHC 16-клапанов PGM-FI двигател, а също и 1958 кубиковият двигател, с мощност 142 конски сили (106 KW) и въртящ момент от 127 lb•ft (172 N•m)

Списък с двигатели на Honda Prelude:

B20A/B20A1 - 2.0L DOHC PGM-FI 137/160 hp (Европа/Япония)

B20A3 - 2.0L SOHC carb(12v) 104 hp ?

B20A4 - 2.0L SOHC carb(12v) Извън САЩ

B20A5 - 2.0L DOHC PGM-FI 135 hp (101 kW) САЩ

B20A6 - 2.0L DOHC PGM-FI 142 hp (106 kW) Австралия/Нова Зенландия

B20A7 - 2.0L DOHC PGM-FI 150 hp (110 kW) Европа

B20A8 - 2.0L DOHC PGM-FI 133 hp (99 kW) Европа

B20A9 - 2.0L DOHC PGM-FI 140 hp (100 kW) Европа

B21A - 2.1L DOHC PGM-FI 145 hp (108 kW) Япония

B21A1 - 2.1L DOHC PGM-FI 140 hp (100 kW) Канада/Сащ

 

 

Управление на четирите колела

 

Системата за управление на четирите колела е много важен момент в автомобилостроенето, и третото поколение Прелюд е първият серийно-произвеждан автомобил, който я притежава. По-евтината версия на автомобила, при който управлението е само на 2те колела е критикувана като трудно управляема. До ден днешен, Прелюд-а произвеждан от 1988 до 1991 остава единственият сериен автомобил с истинско механично управление на четирите колела. Всички останали превозни средства, включително и следващите поколения Прелюд използват електронни или хидравлични системи.

 

 

 

Дизайн

 

Третото поколение Прелюд е леко променено откъм екстериор. Нивото на предният капак е проектирано да бъде най-ниското ниво от всички автомобили с предно предаване в света, което спомага за по-добра видимост. Коефициента на съпротивление е .34 , което осигурява по-голяма икономичност, по-нисък въздушен шум, по-голяма стабилност при високи скорости.

Друг много важен елемент от третото поколение Прелюд е изключително здравата метална сплав, използвана при направата на покривните греди на автомобила. Самите греди са много тънки и позволяват изключителна видимост от 326° Някои наричат този Прелюд ‘младши NSX ‘ след появата на NSX през 1990 година, поради сходството в дизайна на двата автомобила. Отлична предна видимост, породена от ниското ниво на предният капак, прилики в предният облик на автомобила, прилики в окачването заедно с нов дизайн на задните стопове могат да бъдат характеризирани с наименованието NSX.

 

През 1987 Road & Track публикува тест-резюме, в което 1988 Honda Prelude 2.0Si 4WS побеждава на слалом във всички отношения останалите коли, произведени през годината, включително и Ламборджини-тата, Ферарита-та и Порше-тата. Автомобила преминава слалома със средна скорост от 65.5 мили в час (105.4 км/ч) което е удивителен резултат по това време. За справка – Корвет, модел 1988 изминава сьщият слалом със 64.9 мили в час ( 104.4 км/ч)

 

Прелюд-а е кола на годината на списание Wheels за 1987 година.

 

 

1990

 

През 1990 г. Хонда Прелюд претърпява „фейслифт” променящ предишното излъчване на 3тото поколение в по-стилен нов дизайн, главно засягащ задните стопове. Задната броня също бива променена, за да пасне на новите по-малки стопове и е заоблена. Външно този прелюд наподобява Акорд Купе.

 

Предната броня на този Прелюд от 1990та също е променена, включвайки светлини за паркиране, които вече не се намират в ъглите на бронята. Много от елементите по интериора също са променени, като дръжката за вратата, копчетата за прозорците, формата на волана и т.н. Пет – степенната ръчна скоростна кутия има неповторима дължина на предавките, което позволява бързо ускорение при високите скорости. Двигателят B21A1 е в наличност при SE модификацията, която се предлага с 4-колесно задвижване и система ABS. Двигателя B20A5 е с размер от 2056 cc и произвежда мощност от 140 кс ( 104 киловата ).

 

През 1990 Хонда пуска също и Prelude SiStates. Първоначално, тази кола се произвежда само за Япония в много ограничена серия и много малко такива са изработени. Този модел притежава задвижване на четирите колела, ABS, кожен волан и скоростен лост, допълнителна шумоизолация на коша и тавана, чистачка на задното стъкло, и много други екстри които обикновено до тогава са по избор. Колата е снабдена с двигател B21A с мощност от 150 кс. ( 112 KW ) който е изработен специално за SiStates.

 

Друга серия, с наименованието INX също се пуска в продажба на Японският пазар. Модела имал фиксирани фарове, подобни на тези на Европейският Акорд Седан 85-90г. Тази серия се предлага в три модела - XX, Si и Si SRS.

 

Четвърто Поколение (1992-1996)

 

През 1992г се пуска в производство четвъртото поколение Прелюд, след като то е вече факт в Япония още през 1991г. Разпределението на теглото на колата е 58% отпред и 42% отзад. Системата за управление на ч етирите колела е заменена с електронна такава, а обема на двигателя е увеличен от 2.1 на 2.2 литра за базовият модел S ( двигател SOHC F22A1, 135 к.с. (101 kW) (101 kW) @ 5200 об/мин, 142 lb•ft (193 Nm) при 4000 об/мин) и "VTEC" модела (DOHC VTEC H22a1, 190 к.с (143 kW) при 6800 rpm, 160 lb•ft при 5500 rpm) са заменени от 2.3-литров "Si" (DOHC H23A1, 160 к.с. (115 kW) при 5800 об/мин, 156 lb•ft (212 Nm) при 5300 об/мин). Японският SI вариант е с двигател F22B (2.2L DOHC NON-VTEC 160 к.с). VTEC модела претърпява подобряване на спирачната система, която се състои в увеличаване на размера на предният ротор от 10,3 инча до 11.1 инча и използване на по-голяма вилка и накладки, подобни на тези на Acura Vigor.

Също така, модел 2.0i е пуснат на пазара в Обединеното Кралство с мощност от 133 к.с ( 99 KW). През 1993 наименованието "Si-VTEC" се използва за последен път, за да бъде съкратено на простото VTEC в началото на 1994г. В някои страни, Прелюд-а с двигател 2.2 VTEC бива наименован VTi-R. В Канада, Si е наименован SR, а VTEC - SR-V.

Това поколение слага край на вдигащите фарове. Някои хора твърдят, че новите фарове изглеждат „гневни” заради стилният наклон който притежават. През 1991г Прелюд приема определени характеристики на дизайна си, които в последствие се превръщат в „Стандарта за Прелюд”. Задницата е заоблена и доста висока, в сравнение с предишната квадратна форма. Предницата е по-широка и с фиксирани фарове. Стъкленият таван е заменен от метален такъв, който не се прибира във вътрешността на колата, а излиза навън и над нея. Така, при отваряне се образува спойлер, който намалява шума при движение с висока скорост.

Бронята на модела е приета за необикновенният елемент в автомобила, защото е равна по височина по цялото й продължение. Светло-синьото задно осветление което за пръв път се използва при третото поколение е все още налично. По-късните модели (след 1994г) имат полупрозрачно табло на уредите и стелките. Всички VTEC и SE модели са с кожен салон. В Япония, също присъства опцията за вграден в таблото телевизор. Също модела разполага с аудио система от 8 говорителя, в които е включен и такъв, монтиран в центъра на таблото, както и заден субууфер в средата, докато в Американската версия този в центъра на таблото не присъства. Японската версия на модела притежава някои екстри, които не присъстват в Американското изпълнение, като електрически сгъваеми огледала и чистачка на задното стъкло, докато канадската версия има негреваеми огледала и седалки.

Цветови Кодове

 

• Phoenix Red R-51

• Milano Red R-81

• Cassis Red Pearl R-82P

• Cobalt Blue Pearl B-54P

• Fresco Blue Pearl B-64P

• Pacific Blue Pearl B-68P

• Brittany Blue Green Metallic BG-23M

• Azure Blue Green Pearl BG-34P

• Geneva Green Pearl G-62P

• Sherwood Green Pearl G-78P

• Granada Black Pearl NH-503P

• Frost White NH-538

• Sebring Silver Metallic NH-552M

• Cashmere Silver Metallic YR-505M

 

 

Fifth generation (1997-2001)

 

Петото поколение запазва концепцията на модела, двигателя и управлението да се намират в предната част на автомобила посредством независимо предно окачване. Разпределението на тежестта е 63/37. Всички Хонди Прелюд от 5то поколение излизат фабрично с 16-цолови алуминиеви джанти със всесезонни гуми 205/50 R16 87V с изключение на модела 2.0i който фабрично е с 195/60 R15 88H. За разлика от Прелюд-ите USDM, тези от JDM серията се предлагат с чистачка на задното стъкло (с изключение на Xi). Всички модификации на Прелюд вече включват фабрично 11.1 инчови спирачки, с които върви модела ’96 VTEC.

Петото поколение Прелюд предлага завръщане към по-квадратните форми на третото поколение, като опит да се възвърнат крайно ниските продажби на четвъртото поколение. Всички модификации на модела притежават BB кода на шасито (BB5-BB9) и двигател от F или H сериите.

Всички Прелюд-и от това поколение притежават резервоар от 60л. ( 15.9 американски галона).

Една от версиите Прелюд, Type S, се предлага единствено и само в Япония. Тя е с 2.2 I H22A двигател, който е VTEC с мощност от 223 кс. (162 kW) при 7200 об/мин и 163 lb•ft (221 Nm) при 6500 об/мин. със степен на сгъстяване 11.0 към 1 цилиндър с размер 87.0 mm (3.4 инча) x 90.7 mm (3.6 инча) и VTEC технология. Хонда също заменят и въздушният филтър със система, наречена Динамична Камера, заедно с по-голям цилиндър – 62мм, заместващ старият 60мм. Системата за изхвърляне на изгорели газове също е променена – тръбите стават по-цилиндрични а не овални. Катализатора също е уголемен, както и ауспуховите тръби – от 50.8 mm (2.00 инча) на 57 mm (2.25 инча) (tToV). Теглото на автомобила е 1310 kg (2882 lb) а клиренса 140 mm (5.5 инча). Тази версия също разполага с ABS, различен от стандартният. Интериора е от кожа с червени шевове. При екстериора, Type S е единственият, който няма люк от всички модификации от това поколение.

Модификацията MSDM също претърпява промени по двигателя – получава VTEC H22A4 вместо H22A1 с което получава 195 к.с. (143 kW) при 7000 об/мин и 156 lb•ft (212 Nm) при 5250 об/мин от 1997 до 1999, и същите характеристики с 200 к.с (147 kW) при 7000 об/мин от 1999 до 2001 със степен на сгъстяване 10.0:1.

В някои държави Прелюд-а се предлага с базов 2.0L 133 bhp (99 kW; 135 PS) двигател. Всички модели от пето поколение Прелюд, които са с автоматична скоростна кутия са оборудвани с технологията SportShift. Тази четиристепенна скоростна кутия, позволява на водача да сменя предавките ръчно, подобно на системата tiptronic, изобретена от Порше. Ръчната смяна на скоростите е възможна след плъзгане на скоростният лост от стандартно положение – D4 в отделна за целта писта, която позволява лоста да бъде местен напред и назад. По това време, тази опция е сравнително рядко използвана, но след това става популярна сред доста спортни купета и седани. Продажбите на модела не са особено силни, заради конкуренцията от другите модели на Хонда.

 

Сигурност

Австралия

 

В Австралия, представянето на Хонда Прелюд произведени между 1983 и 1996 описано в Buyers Guide to used Car Safety Ratings 2006 е представено като „средно” според Roads and Traffic Authority (RTA), докато тези между 1996 и 2002 като „доста над средното”

 

САЩ

 

The National Highway Traffic Safety Administration (NHTSA) в САЩ определя frontal следните оценки за челен удар при Хонда Прелюд през годините.

 

таблицата ще я кача по късно

Награди

 

Хонда прелюд е в топ-тен лист-а за Кола на Годината на списание Car and Driver десет пъти – три пъти от 1984 до 1986, а след това седем пъти от 1992 до 1998.

 

Източник: http://en.wikipedia.org/wiki/Honda_Prelude

 

 

 

Превод: chris_barnes

 

П.С. Ако някой иска да го качи във wikipedia може да се свърже с мен да му дам и оригиналния файл с превода ако това тук не му върши работа.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Първата статия е създадена в началото на декември 2003 г., а в момента се работи по 69 288 статии, защитени с Лиценза за свободна документация на ГНУ. Това означава, че те са свободни и винаги ще бъдат такива!

Уважаеми колеги, статията за Хонда мотор Ко в българската версия на безплатната енциклопедия има своя почти краен вариант, чакаме доброволец само да качи остатъка от материалите. Колежка от форума е оправила стилизацията и правпоисните и пунктоационните грешки в нея. Има обаче други статии за Хонда които можем да приведем във вид в който всеки хонда фен би искал да ги вижда ето ги статиите (за някои от тях тук в темата има готови материали само чакат да бъдат качени) ето ги самите статии:Хонда ПрелюдХонда СивикСоичиро Хонда - Човекът зад легендатаАкураПоследната статия е смея да твърдя перфектно направена. В статията за Хонда Мотор Ко липсите които и пречат да излезне от категория "Възможно нарушено авторско право" са липсата на източницитеЕдиният от тях е http://www.vtec.net специално точката в която се описва VTEC-а е от там. Остават само 30713 статии за да бъде завършен проекта 100000+ статии в българската уикипедия. Да помогнем с каквото можем.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Отговорено (Редактирано)

статията за Прелюд редактирана !!!http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%...%BB%D1%8E%D0%B4също съм добавил и препратки в главната статия на хонда

Редактирано от activity

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

някой ми е изтрил цялата статия :lol::thumbs1: д*** вашта мама wikipedia

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

някой ми е изтрил цялата статия :P:) д*** вашта мама wikipedia

мда, и мен ме е яд, като знам колко време си играх да я превеждам...проблема е там, че текста не е личен а е превод от английската версия, над който нямаме авторско право. Еми като не го щат пък да правят каквото си сакат - ние че си го четем тука у форумо

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Може да е с малко ама да дам един пропуск. Пропуснали сте цветовата гама на Прелюд и то точно моя цвят Phantom Grey Pearl NH-561P. Мислех да се схващам да превеждам за Прелюд, но евалла.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След четри пет дни ще го редактирам. Ако имаш да допълваш някъде пиши тук. Назад в темата има доста материали за превод.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Wikipedia.bg вече има своите 100622 статии. На 24 май е била премината границата от 100000 статии на български език. И ние имаме нашият скромен принос към това. Нека не спираме до тук.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Браво,бавно но славно ще постигнем това което искаме;):lol::lol:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мога да помогна с превода, само кажете с коя част :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами която ти допадне най много и можеш да я пратиш на al_capone@dir.bg или да я качиш направо тук.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    No registered users viewing this page.

  • Предстоящи събития

    No upcoming events found
×
×
  • Създай нов...