MAD DOG 445 #1 Публикувано 22 Януари, 2017 (Редактирано) Стоя.Гледам как летят снежинките.Има толкова неща които искам да ти кажа.Все не идва момента.Но аз не мисля да чакам повече.Моментът е тук и сега.Хубаво ми е с теб.Все пропускам да го изрека.Обичам да гледам очите ти,тогава забравям скапания свят.Това което виждам вътре е безусловна любов.Обичам да сме заедно навън,сред природата.Да дишаме заедно,като те гушна да усещам пулса ти...тогава няма грижи,няма болка...няма нищо.Има само тишина и вечност.Тогава чувам само дъхът ти,няма ги стенанията на "цивилизацията",няма минало,бъдеще,грехове,пропуснати шансове...Хубаво ми е с теб,много хубаво.Ти си лек за изморената ми душа.Искам да те разроша,да се потъркаляме заедно в снега...добре,едно обаче не разбирам!Как може докато ти говоря такива неща да си ближеш задника?!?!Оооок,довечера ще си пак на гранули безчувствена гад,няма да ти варя кокали!Чуваш ли Рекс?!Ставай да се прибираме!! Редактирано 22 Януари, 2017 от MAD DOG 8 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
policeman 1058 #2 Отговорено 25 Януари, 2017 Имаш нужда от разтъркване на Рекс ама А9-ка...... 2 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
MAD DOG 445 #3 Отговорено 25 Януари, 2017 (Редактирано) Прррррав,много прав,г-н Кирков! П.П.-единствената цел беше да поразсмея някой.Зимата е адски скучна твар. Редактирано 25 Януари, 2017 от MAD DOG Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
