Темата е интересна. Като участник в движението вече 17 години /от тях първите 8 само на мотор/ забелязвам , че никога поредното "изпълнение" на пътя не става самостоятелно - то винаги се провокира от нечие его , обикновено има и някаква почти основателна причина към текущият момент - осъзната или не от нас , шофьорите - може да бъде дума , действие , мисъл .... които ни изглеждат толкова важни за конкретният момент , че извършваме действия за чиято цена нямаме време (а и желание ) да помислим. Дъщеря ми е вече на 18 години, все още няма книжка - три пъти я късат на кормуването - притеснява се от всеки непознат и познат в колата , има навъртени към 3500 - 4000 км. самостоятелно шофиране извънградско /без трафик/ и 130-150 часа полигон в мое присъствие за около 9 месеца. Подкрепям идеята за "придружител" в автомобила - и съм убеден , че това спомага да не става "блондинка" на пътя - "Днес съм толкова руса , че и жените шофьорки път ще ми правят..." Припомнете си как се научихте да плувате , защото плуването е като шофирането - хвърлиха ви веднага в дълбокото , след като ви обясниха какво трябва да правите , или повтаряхте едни и същи движения докато добиете увереност за самостоятелен рейд ? И как знанието , че е дълбоко - трафика в града - не ви разрешаваше да се отпуснете и наслаждавате на свободата , която дава това ново умение. Стряскащо е да видиш /особено като млад шофьор / поредната катастрофа и да осъзнаеш какво и защо се е случило на някой непознат днес , а през някой от утрешните дни може би на близък или ще се случи дори със самият теб - тогава ЗАПОЧВАШ да мислиш и правиш оценка на другите около теб. Но с каквато мярка мерим околните - с такава СМЕ ИЗМЕРИЛИ ПЪРВО себе си и със същата такава РАЗРЕШАВАМЕ да ни премерват ...Защо в курсовете за кормуване не се включва и посещение на местопроизшествие ? - всеки мислещ след присъствие ТАМ ще има възможност за размисъл, а като наказание считам , че ще е по-ефективно от парична глоба и по-справедливо към при евентуално извършено нарушение . Но това да се отнася само за мислещите пътуващи същества. А за живеещите поредният ден блажен ден каквото и да се направи- случката ще е само нов повод за самоизтъкване или просто повод за весел разговор - въпрос на самосъзнание и възпитание.Младите шофьори , неделни шофьори, не практикуващите редовно / но с книжка/ - не можем да ги опазим на пътя - дори самите ние трудно се опазваме. Основното правило на пътя си е -"не пречи на другите , за да не ти пречат и те".С няколко думи - ВСИЧКО СИ ЗАВИСИ ОТ ЧОВЕКА , а ЧОВЕКА - това сме самите ние - непостоянни като настроения , често агресивни или твърде спокойни , но твърде често СЪЗНАТЕЛНО НЕАДЕКВАТНИ към конкретната обстановка , без значение , че от нея ни зависи живота . Например - това СА ВСИЧКИ ВЕРОЯТНОСТНИ СЪБИТИЯ И ТЯХНАТА РЕАЛНА, МАКСИМАЛНО ВЪЗМОЖНО ИЗИСКВАНА ЦЕНА за ОПРЕДЕЛЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ. Просто законите и правилата служат само за едно единствено нещо - да бъдат спазвани. И ако всички , ама всички се противопоставяме на нарушенията - дори и да са от самите нас - те може и да изчезнат.Кой би си направил умишлено кефа с нарушение при условие , че знае , че е наблюдаван от всяка кола , камера , радар , .....
