Х А Р И

В тази тема никой не е писал доста време. Е, нека да я опресня малко. Всичко започна през 1987 година, когато ми попадна една брошура или нещо от рода на списание, с не повече от 20 листа. Половината беше обсипано със снимки на някакъв мотор. Беше Honda NSR 250. Адски красив и невъзможен за купуване по тези времена нито на старо, нито на ново. Тогава карах CZ 350-кубика. Викам си, като не мога да си го купя, ще си го направя. И се почна вадене на мащаби, линии, извивки, промяна на гърнетата, изработване на мигачи, фар от полско фиатче и какво ли още не. Една цяла зима спах по няколко часа на денонощие в работилницата на предприятието в което работех. На колегите им залепваха обувките в работилницата от епоксидната смола. Мотора беше готов за първия събор на Капиновския манастир. Това е първата ми връзка със марката. Едно списание и си в редиците. После Honda CB 250 RS, CBX 750 F2, и дойде реда на първата ми кола след Ладата на баща ми. CRX 1500, 105 коня, картинг с таван. Хлътнах по нея от първия поглед. Беше ударена в дясното колело и много некадърно ремонтирана. Постарах се да се погрижа за нея и се почна едно каране. Шумен-Карнобат и обратно, Завоите след Търговище посока В. Търново. Завоите към паметник 1300 години БГ, и къде ли не. Явно беше пипана и гарнитурата на главата, защото се наложи след якото мачкане по пътищата да я сменя, и се оказа, че и там са бъркали некадърни ръчички. От мен я купи един приятел който знаех че няма да я скапе. Бях тръгнал да купя една, същата, но много пипана в двигателя - специалисти от Германия. За съжаление тогава още имаше мита на автомобилите и като разбрах колко иска да ме обруси държавата, се оказа че нямам толкова пари. Мерака ми секна за години напред. И ето ме сега отново в редиците. Тук съм. ХАРИ

ХАРИ - Шумен. HONDA H-RV, отвсякъде оригиналния син металик. 0896 898 464. Ще се радвам, ако мога да помогна на някой, няма значение с каква кола е закъсал. А и да не е закъсал пак ще се радвам да се срещнем и да поприказвам е за нашите коли и приключения с тях.

P.S. От 1999 до 2002 имах Honda CIVIC CRX, Мисля, че беше модел 1986 година. Един ниско летящ изтребител. Беше с 1500 кубиков двигател, 12 клапана, 105 коня. Но беше адски лек като килограми. Около 650, колкото едно Трабанче. Вземаше акъла на всички които си мислеха, че BMW е голяма работа. Само чаках на магистралата да стигнем до 150 километра в час и им показвах как се отлита. Малко беше набъзикана колата, внесена от Германия, и сякаш не отговаряше на конете които и са дадени защото са ми казвали, че след 180 ставала мудна и трудно си пълнела километража до 220. Тази късаше гумите до 200 и спираше на чертичката след 220 защото явно имаше някакъв ограничител. Усещаше се, че може доста повече, но до там. Беше толкова ниска, че по някои улици където има легнали полицаи не можех да мина. Отпред беше с торсион, а отзад някаква комбинация от торсион и пружини. На седалката отзад се събираха два пекинеза. След CRX-а се качих на SUZUKI SWIFT. Maкар и той японски, ама имах чувството, че съм слязъл от F1 и съм в Москвич.

Благодаря за положителните отзиви. В Дания нищо не съм плащал, сега и в Белгия също. Ако документите от България са в ред като застраховка, преглед, книжка (талончето към книжката го гледат умно и се чудят за какво служи) значи всичко е наред. Да поясня само, че в Дания работих на границата с Германия и там не са ми търсили някакви такси за по-дълго пребиваване. Просто явно не им се занимава с това да търсят автомобилите за нещо, ако не нарушаваш правилника за движения. Ако Ви спрат по някаква причина, то тогава може да се поразровят и да поискат нещо от рода, но не съм чувал от колегите които са били за по-дълго време на работа там. По въпроса за голфовете. Карал съм Голф 2-ка и Опел Кадет-комби. И двата автомобила бяха много здрави. Имам само хубави спомени и от двата. Със съпругата ми даже сме обикаляли из Европа с Кадета с вързани на тавана два велосипеда и хората много се кефеха и носталгично го оглеждаха. Даже във Виена на бензиностанцията един човек ме помоли да седне в колата за да си припомни явно хубавите години които е прекарал с този автомобил. Но имаше едно дяволче което постоянно ми шепнеше в ухото: - Хонда, Хода бе, Хонда, да не повтарям. И аз накрая се предадох. Послушах го и вече си я имам. Дяволчето сега е много доволно да знаете. Ама сега пак е намислило нещо и пак става дума за Хонда, само че на две гуми. Става дума за Honda Gold Wing. Ако не сте запознати с тоя модел, мога да Ви кажа, че този мотор е за да Ви вози на дълги разстояния, и ако се уморите да стоите на дивана пред телевизора, на него няма да се уморите да изминете разстоянието от София до Париж например, без да спирате. Но засега това е много на заден план и няма да си го поставям за цел поне следващите две години. Сегашното хоби отнема цялото ми свободно време. Обичам летенето и се занимавам с парапланеризъм. Аз съм инструктор и тандемен пилот, което през лятото ме сваля от камиона и ме праща между облаците. Дори и сега на горното легло в кабината стои раницата с крилото и чака да се намери подходящо място и атмосферни условия за летене през събота и неделя. Благодаря за вниманието, и ще се радвам ако четете с удоволствие написаното от мен. Приятни километри на пътя, независимо дали те за изминати на две или четири гуми.

Преди година и половина си взех една моя мечта от един оказион във София. Аз съм от Шумен по принцип. Колата е докарана от Италия и както казват всички, че оттам гледай да не вземаш кола, аз се натресох точно на такава. Синя, има си антикрило от стария тип който ми харесва повече. 4х4, 105 коня, двувратка и с два малки дефекта. Двете биалетки отзад бяха за смяна и задната лява пружина на окачването също. Биалетките нови, а пружината втора ръка от модела. Всичко 90 лв. Лято на миналата година я карах навсякъде където ми се ходеше, което включва и ниви и не сложен офроад. Парапланерист съм и до мястото за излитане се стига понякога трудно с нормална кола. Есента тръгнах на работа в Дания, но с камиона. Оставих колата в БГ. Върнах се в началото на ноември за седмица и реших да се кача с нея. Взех я комплект с метанова уредба с две бутилки. Единственото което е кофти, че нормалната и скорост е не повече от 105-110 км'ч, става дума за дълъг път. По нова година пак си бях в Шумен и в началото на януари, пак горе на работа. Минах през Видин-Калафат, после през прохода си карам по снега с новите зимни гуми и се кефя. И докато се кефя профучавам покрай един полицай който е спрял движението заради снега. Докато се чудех какво да направя и вече бях минал повече от километър, а зад мен вихрушка от снега дето го вдигат гумите. викам си тоя не е могъл да ми види номера и то по тъмно. На едно място спирам дето знам че има шкембе чорба направено по майсторски и гледам колата отзад цялата във сняг, само чистачката дето е чистела задния прозорец няма. Викам си тоя не е видял нито номера, нито какво изобщо е минало. Стигнах Арад като по учебник и с празни платна по пътя сякаш беше построен само за мене. Там вече чистеха със снегорините и пак тръгна трафика. Изобщо не знам това 4х4 дали се е включвало или не. Оттам на метанстанцията в Сегет и газ нагоре през Унгария, Словакия и Германия. Никакви проблеми. Само метан зареждам и газ. Един ден решихме с колегата да я видим дали работи 4х4-то, и на плаца той гледа от страни, а аз давам газ да завъртя гумите. Вика, нищо не се видя и на 5-тия път, колата се изстреля като куршум на нещо от комплект от сняг и лед, но не пробуксува нито с предните, нито със задните гуми. Веднъж той реши да отиде с неговата кола до съседния в Германия град, оттам си пазарим, че е доста по-евтино от Дания. Да ама Пежото което е дизелак не ще да запали и толкоз. Вързвам въжето и давай към германската работилница. Оставихме колата му в сервиза и на ЛИДЛ. После се прибрахме, яхнахме камионите и на работа. Следващата седмица си викам пак да си напазаря и да се помотая из града. Качвам се в колата и ми прави впечатление че една зелена лампа не ще да загасне и толкоз. Мига ми и се прави на интересна. Да, ама и колата не ще да запали. Върти като бясна, почти загря двигателя ама не пали. Звъня на приятели в БГ и след консултации с компетентни хора се получава, че имобилайзера се е сдухал и иска смяна. Да, ама заедно с него и компютъра се сменя в такива случаи. Намирам си продавач в България който ми изпраща контактен ключ, имобилайзер и компютър комплект от една кола от същата година даже. Почвам аз да си сменям частите и един шваба дойде да ми прави компания. Казах му какъв ми е проблема и той ми вика, че няма да ми стигнат 1000 евро. Аз се изсмях и му казах 150 с доставката от БГ. Не бях виждал по-опулен човек до момента. Колата запали сякаш преди малко я бях загасил, а не че е стояла повече от месец на студа. Дойде лятото и се прибрах в България. Купих си една каравана дълга 4,50 метра която тежи 1200 кила. Трябваше да се ходи с децата на планина, а тази година има и събор в Рожен което не е за пропущане. От Шумен през Търново, Габрово с престой на Етъра, После на Шипка, село Шипка където имахме късмета да чуем концерта на камбаните на руската църква и газ към Цигов чарк в Родопите. Караваната не се усеща. Виждам я само в допълнителните огледала, че караваната е по-широка от Хондата. Къде ли не обикаляхме из балкана, нито да загрее, нито да заглъхне. Прибрахме се след 10 дена обиколка, а децата бяха на върха на щастието. Пак им се ходи. Да, ама и ма мене. До ден днешен, колата със купени два комплекта гуми, зимни и летни, биалетки, имобилайзер и комп, ми излиза на стойност 5300 лв. Забравих да добавя и стойноста на теглича който дойде специално за модела на цена 210 лв. и смяната на маслото на скоростната кутия и дифа на стойност 107 лв, сменени във сервиза на Хонда във Варна. Три смени на маслото на двигателя, заедно с филтъра по 50-тина лева всяка, свещи-48 лв., кабели за свещите-75 лв. и друго май няма до сега. Сега съм в Дания с нея и чакам да падне сняг, че да се кефя пак. Така че това е колата за която си мечтаех и съм бил прав. Понякога мечтите стават реалност. Х А Р И