Животът не се мери

[Guest roadracer]

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

 

 

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

 

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

 

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

 

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

 

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

 

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

 

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

 

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

 

Джордж ГАРЛИН

[Guest raldo]

Като ще цитираме ето нещо,което ми хареса преди много години и съм го запомнилЖивотът със съдържаниеВ часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.Студентите се разсмяха."Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."La vita e bella

[Guest Krelion]

Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

 

La vita e bella

<{POST_SNAPBACK}>

Е тва е най умната му реплика...

[Guest mafiaboyzclan]

аз лично мисля да благодаря на момчетата за точните попадения!МЕРСИ!

[Guest group4dam]

raldo това е много добро

[Guest IvoSi]

Страшно много истина има в тези два постта, най-интересното е, че уж всички ги знаем тези неща, но истината е че се сещаме за тях само когато ни ги припонят!

[Guest gax]

Добре е да си ги припомняме отвреме на време тези неща. Браво!

[Guest Demon]

това е пускано 100 пъти поне

[Guest gena_g]

Евала пичове Наистина е хубаво да ни се напомня за тези работи от време на време , защото и малкото добри хора дето са останали са почнали да изчезват

[Guest ma4o]

доста старичко но е добре да ни се напомни

[Guest mihho]

е тва ме накара да се замисля сериозно отсега за вбъдеще

[Guest Maina 6th gen]

Джордж Гарлин отдавна ме впечатли, ама и професора ми взе акъла

[Guest Rust]

стари са , но актуални добре е да се припомнят ето и още едно подобно :ЦЪК

[Guest ma4o]

и това си го бива

[Guest ivan_m]

Тъй като сме фенове на японските автомобили, искам да Ви запозная с един цитат от Японската конституция на принц Сьотоку от V век :"Всеки човек има сърце. А всяко сърце има своите наклонности. Аз приемам това за добро, а той за лошо. Той приема друго за добро, а аз за лошо. Но това не означава, че аз съм умен, а той е глупак. Ние просто сме обикновени хора!"Нека си спомняме тези думи, особено когато се впускаме в разпалени спорове от рода на това кой разбира повече!

[Guest roadracer]

Живота........

Научих..., че животът е като тоалетна хартия.
Колкото по свършва, толкова по-бързо се върти рулото.
Научих..., че трябва да сме благодарни, Че Господ не ни дава
всичко, което
поискаме.
Научих..., че парите не ти купуват класа.
Научих..., че онези малки неща, които се случват всеки ден,
правят живота
толкова вълнуващ.
Научих..., че под всяка твърда черупка, се крие някой, който
иска да бъде
ценен и обичан.
Научих..., че Господ не е сътворил света за един ден, тогава
какво ме кара да
мисля, че аз мога.
Научих..., че ако не обръщаш внимание на фактите, това не ги
променя.
Научих..., че ако възнамеряваш да си оправиш сметките с
някого, само ще му
позволиш да продължи да те наранява.Научих..., че любовта, а не времето, лекува всички рани.
Научих..., че най-лесният начин да израсна като човек е да
се обградя с хора,
които са по-умни от мен.
Научих..., че всеки, когото срещаш, заслужава да бъде
поздравяван с усмивка.
Научих..., че никой не е идеален, докато не се влюбиш в
него.
Научих..., че животът е корав, но аз съм по-корав.
Научих..., че възможностите никога не се пропиляват.
Някой ще се възползва от тези, които ти си пропуснал.
Научих..., че ако таиш горчивина, Щастието ще отиде другаде.
Научих..., че бих дал всичко да можех да кажа на онези,
които обичам,
Че ги обичам още веднъж преди да си отидат от този свят.
Научих..., че трябва да си мериш приказките, защото утре
може да се върнат
при теб.
Научих..., че усмивката е евтин начин да си подобриш външния
вид.Научих..., че не мога да избирам как да се чувствам, но мога
да избирам какво
да направя по този въпрос.
Научих..., че всеки иска да живее на върха на планината, но
щастието и
израстването се случват, когато я изкачваш.
Научих..., че колкото по-малко време трябва да работя,
толкова повече неща
свършвам.

п.с...Нямам представа кой го е писал,но ме развълнува по някакъв начин, защото и аз усещам нещата по-подобен начин....и затова реших да го споделя с вас ...приятели !