Перфектният Пилот

[АЛЕКС БУРДИН 1]

Браво евала за труда сигурен съм че почти никой няма да го оцени най-много да те вземат за смахнат и да останеш неразбран..

[Guest lz2lps]

Което ни най-малко ме притеснява На един да му хареса - все полза....Аз не го пускам някой да го оцени - така или иначе си го превеждам И за себе си (въпреки че мога перфектно да си го чета и на английски). Мен ми харесва книгата - има какво да се научи от нея (или поне от любопитство) - пък ако бивш Indycar пилот и настоящ треньор на много пилоти не вдъхва доверие - на знам кой С две думи - не търся слава, а просто предоставям информация.... която не можеш да я намериш току така (освен ако не си купиш книгата де).Вътрешно удовлетворение е ключовата дума... Не всичко е пари, показност, тъсрсене на облаги.

[lz2lps 0]

Глава 2. Каране на лимита

 

За много, модела на перфектния пилот е такъв, където пилота никога не прави грешки, и е перфектно плавен по всяко време. Въпреки че това не е лош модел, той не е напълно точен. Причината за това е, че много пилоти трябва да бъдат шлифовани – те трябва да разберат какъв “финес” е спортното каране.

 

Обаче, след като научат това, те понякога си представят този перфектен пилот толкова плавен и с точна траектория (tidy), че не са бързи. Разбират идеята буквално.

 

Победителите (чети “бързите пилоти”) правят грешки. Те не винаги са перфектно плавни. Често карат над лимита на гумите и колата. Дори понякога катастрофират. Няма нищо лошо в това – особено ако печелите. И всъщност, съмнително е че ще печелите без да карате по този начин в повечето време.

 

Не казвам че целта е да катастрофирате (очевидно), но това понякога е страничен ефект от каране на лимита на колата. Единствения начин постоянно да карате на лимита на колата е да го минавате понякога. Всъщност, ще сте над лимита, толкова колкото и под него – над, под, над, под, над, под, над... и средното е лимита.

 

Ако сте постоянно плавен, със точни траектории, и никога не правите грешки, средното най-вероятно е под лимита – под, под, над, под, под, под, над, под, над, под, под, под...

 

Ако карате над лимита понякога – ще станете дори по-добър над лимита, както и в справянето с такива ситуации. Знаете, че понякога когато сте карате над лимита, не винаги ви се разминава. Отново, това е нормално – това е част от това да бъдете бързи, част от това да сте победител. С повече опит обаче, резултата от карането над лимита ще бъде по-малко и по-малко грешни траектории, завъртания и катастрофи. Резултата може да бъде – малко по-широка траектория, малко блокиране на колелата, или полузавъртане и продължаване, но това също е нормално. С други думи, ще станете дори по-добър в контролирането на “случаи извън траекторията, пор

[lz2lps 0]

Глава3. Запознаване с нова писта

 

Крис Перони присъства на race school през февруари, след това започна да се състезава в PCA (Porsche Club Of America) през Март. Миналата година участва в едно клубно училище и три състезателни дни. Сега той е сериозен – иска да печели PCA състезания.

 

Най-голямото предизвикателство за Крис, както за всеки пилот който е относително нов в спорта, е че на която и писта да отиде, тя е нова за него, и е необходимо време да я изучи. До края на weekend-а той кара с пълна скорост, но по това време съперниците му са твърде далече напред. Отивайки към Lime Rock този weekend, той има нов подход – подход, за който е прочел в книга.

 

Обобщението на плана за бързо научаване на писта, който Крис е видял в книгата е:

 

Подготовка – Преглеждане на всякаква информация до която можете да се докопате, например като карти на пистата, видео от кокпита (in-car video), компютърни симулации, и описания за каране на обиколка, написано от някой с много опит на тази писта. Най-доброто място от където трябва да почнете търсенето е website-a на пистата, след това online търсене, и след това компютърни игри. Основната цел по време на подготовката е да се запознаете с посоката на пистата, и всякакви референтни точки, които може да използвате. Едно нещо, което не е цел по време на подготовката е да си мислите че нещата няма да се променят – например, да програмирате всеки малък детайл, който виждате от in-car видеото. Освен ако не карате абсолютно същата кола, използвайте референтните точки, които виждате на видеото точно така – просто референтни точки. Само защото пилот (в кола, която може да е подобна на вашата, но може и да не е) използва такива-и-такива turn-in точки не означава че вие трябва да използвате същите. Но – и това е истинския ключ – можете да използвате същите референтни точки, въпреки че трябва да пригодите начина на използването им (turn-in преди нея, след нея, или както и да е) .Отново, целта при подготовката за определена писта е да се намали нужната мозъчна активност, която трябва да вложите в определянето на посоката на пистата, и референтните точки, които можете да използвате като начало.

 

Бъдете гъба – по време на първите няколко сесии, концентрирайте се в попиването/ поемането на колкото се може повече информация за пистата, точно както гъбата попива вода. Вземете под внимание колкото се може повече референтни точки, и се концентрирайте върху специфични сетива за да направите това. Всъщност, отделете 1 или 2 сесии, за да се концентрирате само на попиване на повече визуална информация, след това повече кинестетична (чувство, баланс, g-ускорения), и накрая, повече слухова информация.

 

Download – След всяка сесия, пишете бележки на карта на пистата, за всеки детайл на това което правите на пистата и къде (точки на превключване, къде започвате спиране, къде завършвате спиране, къде сте с пълна газ, и т.н.), и всички референтни точки, които сте попили (всяка пукнатина в настилката, формата и мястото на всеки бордюр, turnworker stations (явно това с местата където седят маршалите), знаци, мостове, промени в настилката на пистата, маркировка на пистата и т.н.).

 

Умствени образи – След като карате на пистата 1 или повече сесии, съберете цялата информация от подготовката и същинския ви опит на пистата и я повторете/ представете в умът си. Колкото повече повторения правите по време на сесиите на умствени образи, толкова по-ефективни ще бъдат. С други думи, ще научите пистата по-бързо – и ще бъдете по-бърз.

 

Карайте колата, не пистата – Накрая, време е да спрете да мислите за пистата и да се концентрирате просто върху карането на колата на лимита. Обикновено, ако карате колата на лимита и, дори и не по идеалната траектория, все още ще бъдете по-бърз, отколкото ако карахте по идеалната траектория, но не на лимита на колата. Това е фазата, в която наистина забравяте да карате пистата, и просто вярвате на умственото си програмиране да карате колата. Да, трябва да съзнавате колко близо до лимита са колата и гумите, но не трябва съзнателно да мислите за това накъде отива пистата и къде са ви референтните точки. Досега, ако сте направили добре всички предишни стъпки – пистата трябва да бъде добре програмирана в умът ви, и е време просто да я тригерирата и да карате.

 

Карта на писта е перфектното място, където можете да си пишете бележки. Това не само ви помага да запазите мислите си на хартия. Това е още едно нещо, което ви помага да програмирате детайлите на пистата в умът си. Когато седнете да пишете бележките си по картата, мислете за нея по този начин: следващия път когато ще видите тази писта ще бъде след 6 месеца, и ще има 1 милион долара награда за най-бързия пилот в първите 5 обиколки! Единственото нещо, което ще ви помогне да си освежите паметта за тези 6 месеца ще бъде тази карта на пистата. Ако това не ви вдъхнови да пишете много бележки, нищо няма друго няма да ви вдъхнови също.

 

Така изглеждат стъпките за бързо научаване на писта описани в книга. Нека да видим как този процес изглежда, чуства, и звучи когато Крис се насочва към Lime Rock за първи път.

 

Мисли на пилота:

 

“Lime Rock. По дяволите, още една нова писта. Очаквам деня, когато съм бил на всяка писта, на която се състезавам, както всички мои конкуренти. Но междувременно трябва да изуча това място. Поне не е дълга писта като Watkins Glen – тази беше трудна. Но всеки ми казва че това място е толкова трудно, колкото всяка писта, дори може би повече. Е, нека да я видим.

 

ОК, стъпка едно е завършена: Гледам картата на пистата от седмици, и сигурно съм видял това in-car video поне 20 пъти. Поне знам накъде отива пистата. Но наистина ли познавам пистата? Според тази книга, не докато мога да я карам “без да мисля” – само тогава наистина съм я научил. Това ще отнеме малко време.

 

Имам две тренировки днес, една тренировка и една квалификация утре, и загряваща тренировка и състезание Неделя. Това са 6 сесии, но трябва да съм бърз в квалификациите, не по средата на състезанието. Така че, плана е да използвам първата тренировка да добия колкото се може повече информация за пистата, и да направя някои от тези неща с “възприятията (sensory input)” по време на втората тренировка. Утре сутринта наистина ще се концентрирам да карам над лимита (overdrive) на колата – всъщност, просто ще се концентрирам върху карането на лимита, и няма да се тревожа за траекторията. Това трябва да ме подготви за квалификацията, където просто ще оставя нещата да се случва

[lz2lps 0]

Глава 4. Управление на автомобила с краката

 

Повечето хора мислят че състезателна кола се кара предимно с ръцете, които въртят волана – волана е това, което насочва колата. Наистина бързите пилоти знаят че управляват колата с краката си, толкова колкото – може би дори повече, отколкото с волана.

 

Jon Neslo кара Мустанг в Grand-Am сериите. Също така се е състезавал в много други типове пистови състезателни коли в миналото, включително формула. Опита му с open-wheel колите му е помогнал да програмира способността да си “играе” с баланса на колата, за да я кара да завива повече или по-малко – да използва краката си, за да управлява колата. С други думи, той обича да използва спирачките и газта за да променя баланса на колата в различни точки от завоя и да кара колата да завива.

 

Разбира се, това което Jon прави – и това което вие трябва да правите, ако искате да бъдете бързи – е да контролира количеството understeer или oversteer в негова полза. Той го използва, за да накара колата да се прави ротация (rotate) повече или по-малко, в зависимост от нуждите му. Какво имам в пр

[lz2lps 0]

Глава 5. Адаптируемост

 

Kate Wright се състезава в Speed World Challenge сериите. Преди това се сестезава 2 сезона в Skip Barber и още един в SCCA (lz2lps: Sports Car Club of America) Showroom Stock C. Технически, тя е много добра, и е бърза – поне когато колата работи по начина, по-който тя иска и има нужда. Проблема и е когато колата не е перфектна. И колко често една състезателна кола е перфектна? Не достатътчно често. Така че, за да бъде някой добър пилот трябва да се научи да се адаптира.

 

Някои ще кажат че карането на серийна кола, например седан с предно предаване, е свързано с постоянно адаптиране, и че “истинските състезателни коли” – специално съсздадени open-wheel коли – не изискват адаптиране. Техният довод е че специално създадените за това състезателни коли трябва да правят това, което вие искате те да правят, поне ако сте си свършили работата по правилната и настройка. Въпреки че ще се съглася, че серийните коли често изискват малко повече адаптация, не съм съгласен с това че специално създадените коли не изискват от вас да адаптирате стилът си.

 

Мога да ви кажа от личен опит, че серийните състезателни коли могат да бъдат едни от най-добре балансираните и настроени коли в света, докато някои специално създадени formula cars са много далече от това. И да, перфектното настройване на колата е ваша отговорност. Обаче, редки са случаите когато ще карате кола която е перфектна. Всъщност, по дефиниця не можете да имате перфектна кола във всеки завой. Ако накарате кола, специално създадена или серийна, да се движи перфектно в един завой, почти е невъзможно да бъде перфектна във всеки друг завой. Законите на физиката ще потвърдят това.

 

Как адаптирате карането, така че да е подходящо за дадената кола и писта? Ето списък на нещата, които можете да направите:

• промените момента, когато завивате в завой.

• промените бързината, с която въртите волана в завой.

• промените продължителността на максимално завъртане на волана в средната секция на завоя.

• промените момента и бързината, с която връщате волана на изхода на завоя.

• промените момента, когато отпускате спирачките при влизане в завой.

• промените скоростта, с която отпускате спирачките при влизане в завой.

• промените времето, което прекарвате между напълно отпускане на спирачките и първоначалното натискане на газта.

• промените скоростта, с която натискате газта при излизане от завой.

• промените колко много и колко рязко модулирате газта.

 

Всеки от тези подходи може да бъде промен самостоятелно, както и в комбинация с всеки друг/други. Колко добре можете да се адаптирате и да промените всички тези техники? Ако има и една техника от тези, към която не може да се адаптирате, не сте толкова завършен пилот колкото бихте могли. Научете се да променяте всяка от тези техники, и да комбинирате по перфектния начин, за да вземете по най-добрия начин всеки завой. Някои пилоти са много добри в определени типове завои, и не са толкова добри в други типове. Причината е, че могат да се адаптират по някои начини, но не по други – не са адаптируеми пилоти.

 

Като стратегия, отделете част от тест сесиите си и просто практикувайте тези различни подходи. Опитайте се да завиете малко по-рано и бавно, или пък по-късно и рязко. Опитайте постепенно завъртане на волана чак до апекса, и след това връщането му, както и напълното завъртане на волана рано в завоя, като го държите там в повечето от завоя, и след това го връщате обратно в края на завоя. Опитайте trailing off the brakes по-бавно, и след това пускането им относително рязко. Опитайте да се търпеливи между времето, когато пуснете спирачките и преди да започнете да давате газ, и след това да направите тези неща почти припокриващи се. Опитайте да си поиграете с скоростта, с която подавате газ и я модулирате. Правете бележки, за това какво става при всеки един от подходите. Ако знаете какво всеки подход прави, когато ви трябва колата да направи нещо, вие автоматично и естествено ще дадете на колата, каквото и е нужно.

 

Сега, след като говорихме за това на теория, нека да се присъединим към Kate на няколко писти по време на сезона – първо Sebring и след това Mid-Ohio – за да видим как тя се адаптира.

 

Мисли на пилота:

Първо състезание за сезона, а аз вече се мъча. Когато накарам колата да се държи добре на бавните завои, тука на Себринг – като Завой 7 – колата е плашещо нестабилна през Завой 1 и 17. Когато накарам колата да се държи стабилно и балансирано в 1 и 17, не мога да я накарам да завие достатъчно в Завой 7 – просто understeer-ва. Ако имам избор, по скоро бих искала балансирана кола в бързите завои 1 и 17, но знам че губя време в Завой 7 и правата към Завой 10. Стила ми просто не харесва understeer-a...

 

Но това беше преди. Това е нов сезон. Сега съм друга. Това е адаптируемата Кейт. Аз карам колата – не тя мен. Това не значи че ще карам насила колата да прави неща, които не може – това не си струва, не е възможно. Но аз мога да адаптирам стила си на каране да подхожда на колата, и да и помогна да прави, това което и е нужно да прави. Ще работим заедно. Последният месец правих умствени образи – на адаптиране – но не използвах тази умствена програма по време на първата сесия. Време е да направя още умствени образи, за да съм готова за втората сесия.

 

Умствени образи:

“Затварям очи и се отпускам. Дишам дълбоко и забавям мозъкът си. Отпускам се и изпадам в правилното състояние на умът си. Отпускам се. Open minded. Дишам...

 

“...в Завой 7...трябва да направя ротация на колата със спирачките...ако успея да направя ротация тук твърде лесно, тогава е нестабилна в 1 и 17...Мога да го избегна...трябва да се адаптирам...спирам късно, дишай, превключвам предавките надолу, turn-in, и започвам да отпускам спирачките, ротация – колата is standing on its nose, трябва да има ротация – отпускам спирачките, насочвам я към апекса, давам газ и .... ха, накарах я да прави, това което исках...не ме интересува какво може и какво не може колата – мога да я накарам да прави, това което АЗ искам...

 

“...Завой 17...влизам навътре в него...whoa...дишам...задницата се върти...твърде много въртене – колата губи сцепление, танцува твърде много...дишай...отпускам спирачките...оставям я да се върти...успокоява се...леко натискам газта...успокоявам я с газта...готово...вижте това – насочена извън завоя...супер...много газ...хей, това беше бързо...малкото сцепление е ОК там...мога да се справя...мога да се справя с всичко...

 

“Отново завой 7...спирам късно...сменям предавките надолу...завивам с все още натиснати спирачки, след това ги пускам...отпускам спирачките...understeer...трябва да е от прекалено много натискане на спирачките – твърде много trail-braking...претоварвам предните гуми...повече отпускане на спирачките...давам малко сцепление на предните гуми...колата завива...да, това е...чакам...ето я и задницата, искаща да изпревари предницата...това е ОК – овладях я с малко газ...насочих колата напред през апекса и към изхода...много газ...squirt out of the corner...не беше лошо...малко повече trail-braking – твърде много натисках спирачките докато завивах, но мога да ги натисна малко по-малко следващата обиколка...за сега е по-добре повече, отколкото по-малко...трябва да разбера каква е перфектната сила на натискане...

 

“Идва завой 7...спирачки...сменям предавките надолу...turn-in...trail-off brakes...не завивам достатъчно...забавям отпускането на спирачките – държа предните гуми натоварени...ето – задницата се върти...да, перфектно...ако натискам спирачките колкото трябва докато завивам, колата се прави ротация...Давам и каквото и е необходимо и тя ме възнаграждава...играя си с момента на отпускане на спирачките...това е забавно...мога да накарам колата да завива с спирачката...мога да се адаптирам към това, от какво колата има нужда за да ми даде това, от което аз имам нужда...Госпожа Адаптируема.”

Ако не можете да направите нещо в умът си, никога няма да можете да го направите физически. Преди да отидете на пистата, отделете няколко минути да си представите всеки датайл който можете, за това какво искате да направите, както клубния съзтезател Fred Wright прави на снимката.

 

Мисли на пилота:

ОК, мога да го направя наум – време е да използвам тази програма на пистата. Втора сесия – време е да покажа какво мога да правя. Госпожа Адаптируема, това съм аз и това е моят тригер. Време е да спра да мисля и да вярвам на програмирането си, за да карам колата. Ето.

Влизам в Завой 7. Спирам късно, сменям скоростите надолу, turn-in и леко отпускам спирачките – играя си с този момент, докато колата направи, това което АЗ искам. Това е – карам колата да прави ротация, давам газ. Ако направя това, следващата

[lz2lps 0]

Глава 6. Отпускане на спирачките

 

Artur Scott се състезава с Formula Ford в SCCA (Sports Car Club of America) Регионални и Национални състезания; обикновено финишира в челната десетка, но често под 4-то място. Чел е за trail braking; някои хора са му казали че никога не трябва да ползва trail braking, а други му казват винаги да ползва trail braking. Той е малко объркан. Всъщност, до скоро той не се беше замислял колко често използва trail braking. Присъства на семинар, организиран от местна компания за състезателни консумативи, където лектор – така наречен експерт, който обучава пилоти – говори много за trail braking. Всъщност, той говори за това, къде да се отпуснат спирачките при влизане в завой, колко бързо да се отпуснат, и как това може да се изпо

[lz2lps 0]

Глава 9. Вярвания (Belief System)

 

Най-голямото ограничение за възможностите ви е това, което вярвате за себе си.

Точно сега, за няколко минути си представете че сте в колата си, седейки на стартовата решетка. Представете си възможно най-много детайли – другите коли, пистата, времето, звуците, всичко. Сега си представете себе си на водещата (pace) или formation обиколка (lz2lps: при летящ старт). Спрете да четете и направете това.

 

Забелязвали ли сте как можете да “видите” нивото на увереност на човек? Интересно

[Guest lz2lps]

Глава 10. Смелост

 

Fred Johnson, който се състезава с същата GT-1 кола през последните осем години, има особена репутация – такава, за която не го е грижа. Най-лошото нещо е той сам вярва в тази репутация. И каква е тя? Че не е добър в бързите завои. Завоите които изискват малко “смелост” не са му от най-добрите. Когато се изправи пред б

[lz2lps 0]

Глава 11. Квалификации

 

Добрата квалификационна обиколка може да е предизвикателство за някои пилоти, дори такива за които няма съмнение че са бързи. Предизвикателството може да бъде в карането на колата на лимита всеки сантиметър от пистата. Всички бързи пилоти карат колата на лимита – в по-голяма част от пистата. Супербързите пилоти карат на лимита по време на цялата обиколка, не само част от нея.

 

Преди няколко години обучавах пилот състезаващ се в Formula Atlantic сериите, които съпътстваха Канадското Grand Prix в Montreal. По някаква случайност, тениската на отбора, която носих този ден беше почти идентична със тези на хората от сигурността на пистата. За първи път забелязах това когато отидох пред трибуната да гледам Formula 1 болидите по време на тренировъчна сесия. Докато седях там с радио закрепено на колана и пропуск висящ от вратът ми, трима човека ми показаха билетите си и ме попитаха къде са им местата. Учтиво ги насочих в посока, която помислих че може да им помогне, и след това забелязах пролука в оградата, през която един човек от сигурността току що беше преминал. Така че направих това, което всеки който отчаяно иска да види отблизо кокпита на Formula 1 болид на скорост би направил – преминах през пролуката в оградата и се позиционирах по такъв начин, че имах удивително близък поглед към колите, докато те минаваха през един от ляв-десен шиканите.

 

Стоях там около 30 минути, поемайки възможно най-много информация от тази удобна позиция, като се питах защо някои пилоти правят това, което правят, кое прави бързите пилоти бързи, както и наблюдавах динамиката на колите докато преминаваха. Дори и на нивото, на което са пилотите във Formula 1, имаше неща които забелязах че някои пилоти могат да подобрят. Имаше някои пилоти, които караха колите си на лимита през около 95 процента в секцията от пистата която наблюдавах. Имаше други, които караха колите си на лимита през 99 процента от времето. Имаше един пилот, който караше колата си на лимита през 100 процента от секцията – Michael Schumacher. Той правеше нещо в кокпита, което му позволяваше да кара колата си на абсолютния ръб в средната секция на шикана, по начин по който другите не можеха – дори Haikkonen или Montoya. Разликите в това ниво на каране са минимални. Сигурен съм че ако не бях толкова близо до пистата този ден, никога не бих забелязал тази разлика.

 

Така че, ако преминаването само на една секция от пистата – карайки на абсолютния лимит през една секция – е толкова трудно, представете си колко предизвикателно е карането така по време на една цяла обиколка. И се обзалагам че до сега – сте си представили карането на една перфектна обиколка, при която колата е на абсолютния лимит всеки сантиметър от пистата. За това са умствените образи. Но ако е трудно дори за пилоти от Formula 1 да карат колата на абсолютния лимит във всеки сантиметър от пистата, колко предизвикателно е това за вас?

 

Силно препоръчвам когато правите умствени образи на перфектна квалификационна обиколка, да я разделите на части. Разделете я така, че да можете да виждате, чувствате и чувате себе всеки сантиметър от пистата, дори ако това означава всичко да бъде на забавен кадър в умът ви. Ако има част от пистата, без значение колко малка, където не можете да си представите колата на лимита, няма да я карата на лимита и когато излезете за квалификацията. И при някои пилоти, има части от пистата, които те въобще не могат да си представят в умът – все едно че секция от пистата липсва. Познайте какво? Ако при вас е същото, малко съмнително е че ще можете да карате добре в тази секция. Направете всичко възможно да си представите тази част от пистата, дори ако означава да отидете до тази секция и да си я представите докато има други коли на пистата и че вие сте в една от тях. Или, като се разходите в края на деня, спирайки за да направите умствена снимка на специфичната секция, и след това да си затворите очите и умствено да си я преговорите преди да се разходите по следващата секция. Или, ако имате in-car video, пуснете специфични секции на бавен кадър, спрете ги и ги повторете отново и отново, докато имате ясно умствена картина на всеки сантиметър от пистата.

 

Карането на квалификационна обиколка означава да карате колата на лимита във всеки сантиметър от пистата, а не само определени секции от нея. На тази илюстрация, двама пилота карат една и съща секция от пистата. Черните области са мястото, където колата е на лимита, а сивите където не е съвсем на лимита. Пилота на лявата илюстрация не натиска достатъчно колата – не използва цялото сцепление. Разбира се че кара на лимита – повече от времето, но не винаги.

 

Така че карането на цяла обиколка не е лесно, особено на толкова дълга и предизвикателна писта като Sebring. Eric Basel, във вторият си сезон в Formula Mazda е един от тези пилоти, които имат проблеми при карането на цяла квалификационна обиколка на лимита. За негово щастие, Eric е карал много пъти на Sebring и то различни коли – познава подробно пистата. Може да си затвори очите и да си представи всеки сантиметър от нея. Но да си представиш всеки сантиметър от пистата и да караш колата на лимита през всеки сантиметър от нея са две различни неща.

 

Мисли на пилота:

Знам че в квалификациите трябва да направя добра обиколка. Гледайки данните от data-logging системата, знам че скоростта ми е добра в всяка част на пистата, но все още не мога да свържа всичко заедно. Това е което ми е необходимо. Мога да си го представя:

 

Умствени образи:

“На главната права съм и гледам към Завой 1...последна секунда, свалям една предавка, гледам през завоя, зад вътрешната стена, и turn-in, насочвам колата леко към стената от вътрешната част...дишам...колата не реагира веднага защото се движа с твърде голяма скорост – предните гуми се пързалят...сега колата започва да се завърта...пързаля се, подскача над някои неравности...над лимита...колата сочи към стената...сега предницата се пързаля малко повече, насочвайки колата извън стената...след това отново се завърта малко...дишам...гледам напред...натискам газта...предницата се пързаля...над лимита...подскача...цялата кола се пързаля...дишам...след това се успокоява...под лимита...натискам още газта...още газ...пълна газ...колата се насочва...подскача...пързаля се...над лимита...дишам...гледам зад стената за бордюра на изхода...пързалям се около апекса...връщам волана...над лимита...предницата се пързаля, задницата се пързаля...колата танцува...кракът ми натиска здраво газта...дишам...връщам волана...гледам след бордюра на изхода към правата...трябва да стигна там...бързам...трябва ми цялата ширина на пистата и бордюра и след това малко...дишам...yeah, това беше велико...но има още какво да се желае следващия път...

 

“Права към Завой 3, малка извивка на пистата...

 

“Гледам за зоната на спиране, ще бъде късно...чакам, чакам, чакам, дишам...спирачки...колата танцува, движи се насам-натам...малко блокиране на спирачките за част от секундата от предна лява...ок...над лимита...дишам...ок...ясен turn-in, отпускам спирачките...колата се върти...whoa…yeah...използвах това отпускане на спирачките за добро завъртане...колата се пързаля...над лимита...ок...дишам....докосвам апекса от ляво...колата се насочва....под лимита...върху газта...чувствам я да се пързаля...силно натискам газта...натискам колата здраво...пързаля се...над лимита...връщам волана...колата се успокоява...трябва да стигна до следващия завой...използвам бордюрите – атака...натискам я здраво...подготвям се за Завой 5...отивам в дясно...пускам газта, чуквам леко спирачката...късен апекс...ясен turn-in...предницата се пързаля, след това задницата...въртя колата...над лимита...пързаляне...силно обратно на газта...давай, давай, давай...гледам за изхода...докосвам апекса...пързаляне...трябва да стигна до тази следваща права...връщам волана...лимит...трябва ми цялата ширина на пистата...бордюр на изхода...хвърчи пръст наоколо...над лимита...използвам пистата и след това още...ha, ha!

 

“Гледам през завоя надясно, използвам минимално въртене на волана...насочвам се към Завой 7...ще започна да спирам късно...карам колата да танцува на входа...

 

“Завой 10...Завой 13...15...16...Завой 17...

 

“При преминаването на старт-финалната линия стискам 2 пъти бързо волана – тригерът ми. Перфектна квалификационна обиколка – свързах добре заедно всяка секция, всеки завой.”

Мисли на пилота:

ОК, сега просто трябва да направя това на пистата. Ето.

 

Загряваща обиколка...изход от Завой 17 на основната права...старт-финалната линия...две бързи стискания на волана...карай...бързо всеки сантиметър от пистата...карай...

 

Чудесна обиколка 1:58.6...чувството е страхотно. Направих го – свързах всяка секция, всеки завой...карах навсякъде на лимита. Всъщност, карах над лимита – не много, но колата се пързаляше през цялото време – навсякъде по пистата. Не само спирането, не само turn-in, не само от turn-in до апекс, не само след апекса, не само при даване на газ към изхода...но във всички тези области и навсякъде по пистата. Това е производителността която ми беше необходима.

 

И това е процеса на каране на обиколка – имайте добра и ясна представа на това как изглежда всеки сантиметър от пистата, какво е чувството, и звукът на лимита, изградете си умствен тригер за да пуснете програмата, и след това оставете програмата просто да действа когато сте на пистата. Вероятно най-трудната част от пъзела е тази последна част – да вярвате на програмата. За много пилоти, идеята да не се опитват, а просто да вярват на умственото си програмиране да карат колата просто не изглежда правилно. Те имат умствения модел на пилот, който постоянно се бори с колата, кара я да прави каквото той иска, мисли за всяко едно движение в колата, и че съзнателно я контролира.

 

Aerton Senna беше майстор в това да се доверява на програмирането си за да кара колата. Едно от легендарните му квалификационни карания беше в Монако през 1988, където взема Pole Position като направи по-добра квалификация от съотборника си в McLaren, четирикратния Световен Шампион Alain Prost, с 1.4 секунди! След това Senna каза, “И внезапно осъзнах че вече не карах колата съзнателно...някак си я карах по инстинкт, само че бях в различно измерение...просто карах и карах, повече и повече. Тогава внезапно нещо просто ме удари. Някак си се събудих и осъзнах че бях в различна атмосфера, от тази в която съм нормално.”

 

Senna стигаше до това ниво по-често от повечето пилоти, и ако наистина слушате начина по-който описваше карането си, беше ясно че вярва на умственото си програмиране да кара колата, дори ако това го караше да се плаши малко от чувството: “Плашеше ме, защото осъзнах че съм отвъд съзнателното си разбиране.” Въпреки че може би не разбираше напълно какво става, той определено си позволяваше да стигне до това ниво по-често от останалите. И това може да е най-важното нещо – да си позволите да стигнете дотам, вярвайки си че като оставите карането си на подсъзнанието, всъщност ще карате по-добре.

 

Завършването на една обиколка, карайки колата на лимита всеки сантиметър от пистата, всичко е до създаването на ясна умствена програма, тригерирането и, и след това вярата в нея че ще свърши работа.

 

Speed Secret #17

Карането на лимита означава да карате на лимита всеки сантиметър от пистата.

 

Speed Secret #18

Програмирайте всеки сантиметър от пистата която карате на лимита – и дано наистина е всеки сантиметър.

[Guest lz2lps]

Глава 12. Състезателят

 

Перфектният пилот е бърз – това трябва да се подразбира. Това което също трябва да се подразбира е че перфектния пилот е динамит когато се състезава гума-до-гума. Състезателното умение (racecraft) e умението да позиционирате колата си по такъв начин, че да сведете до минимум това което губите когато изпреварвате или ви изпреварват; умението да надхитрите другите пилоти. С други думи, състезателната умение е умението да излезете начело, когато се състезавате близко с други пилоти, дори когато карате кола която е по-малко конкурентоспособна от останалите.

 

Перфектните пилоти имат състезателни умения.

 

Опита и наблюдението ни казват че има повече пилоти които са бързи, отколкото добри състезатели. С последното, великия Caroll Smith описваше факта че има пилоти, има и състезатели. Пилотите са хора които могат да карат бързо; състезателя може да спечели състезания дори когато кара бавна кола.

 

Gilles Villeneuve, Канадския Formula One пилот на Ferrari, който загина в катастрофа през 1982, беше състезател в най-голяма степен. Той спечели състезания, които никога не би могъл да спечели. През 1981, спечели Испанското Grand Prix с Ferrari, което не би могло да победи конкуренцията този ден. Беше куршум на правата, но беше и един от Formula One болидите с най-лошото поведение някога създаван. Когато Gilles прекоси финалната линия този ден, имаше след него редица от четири коли каращи една зад друга (първо до пето място бяха разделени само от 1.24 секунди), всичките опитващи се да го изпреварят – и всички биха могли да направят по-бърза обиколка ако можеха да изпреварят Gilles. Но Gilles беше боец – вероятно най-великия боец в състезателна кола. Той не би се отказал; кара това Ferrari толкова смело през завоите, наваксвайки това което колата не би могла сама. Състезателните умения на Gilles са легендарни.

 

Вземете например последните две обиколки на Френското Grand Prix през 1979. Битката му за второто място с Rene Arnoux, който караше Renault се смята от повечето хора като най-вълнуващите, най-брилянтните няколко обиколки в състезателната история (проверете го сами. Ако потърсите в Internet за Gilles Villeneuve/ Rene Arnoux ще можете да намерите видео на известната битка - lz2lps: http://www.youtube.com/watch?v=kl2tIFxSEGA ; http://www.youtube.com/watch?v=j3tXJm9tYGM).

 

Още веднъж, истинската воля и желание водеше Gilles до това да прави неща с колата, които повечето от останалите смятаха за луди. За Alessandro Messara, Gilles Villeneuve е герой – не, той на практика е бог. И Alessandro дори не се е бил родил 8 години след като Gilles загива. Но както повечето герои и богове, легендата му живя в книгите и видеотата, и младия Alessandro, подхранен с любовта на баща му към Gilles, погълна всичко което можеше да намери за героя си.

 

Alessandro израстна състезавайки се с картове, и сега се състезава в Европейските младежки формула серии. Целта му е да следва стъпките на героя си и да се състезава за Ferrari в Formula One – както и на милиони други пилоти! По време на картинг кариерата си, Alessandro е изградил репутация на жилав противник. Въпреки че не бе най-бързия в квалификациите, веднъж след като състезанието започнеше, някак си успяваше да намери път напред, без значение от къде стартираше. И когато всичко се сведеше до битка колело-до-колело, Alessandro обикновено излизаше начело, независимо дали картинга му можеше да се справи с задачата или не.

 

Откъде дойде това умение – което изглеждаше че е естествено умение? Беше нещо с което се е родил, или нещо което е научил? И ако е могъл да го научи, може ли всеки друг пилот – вие, например да го научите също? Тайната му беше наистина много проста: той беше Gilles Villeneuve. Е, поне това беше модела му за всичко което правеше на пистата. Умствения модел на Alessandro за състезател беше Gilles, и той можеше да си представи себе си отново и отново, карайки както Gilles би карал. Той постави Gilles в себе си; стана Gilles чрез умствени образи.

 

Умствени образи:

Последно състезание на Европейския Formula Renault сезон...

 

Седя на стартовата решетка...стартирам 4-ти след типична квалификационна сесия...колата е добра, но не перфектна, и в тези серии ви трябва почти-перфектна кола за да бъдете на първа позиция...моята имаше тенденция на oversteer във високоскоростните завои...това не е от значение сега – време е за състезание...време е Gilles да изпревари всички...АЗ ТРЯБВА да спечеля...А ЩЕ спечеля...никой не може да ме победи в битка на пистата...

 

Загряваща обиколка...загрявам гумите...силно ускорение – силно спиране...натискам здраво спирачките за да достигне малко топлина от спирачните апарати в джантите – да загрее гумите отвътре...Nigel е точно пред мен – той прави нелоши стартове, но съм готов да го изпреваря...Jean-Pierre до мен – той е история в секундата когато светлините изгаснат...Ralf на първа позиция – бърз, но ще го надхитря...работя върху гумите...приближавам стартовата решетка...трябва да бъда Gilles...

 

Търся P4 позицията в решетката...спирам...чакам...помпя съединителя...чакам...светлините светят...сърцето бие...помпя съединителя...Gilles стартира...включвам първа предавка...дишам...обороти – задържам ги на ограничителя...едната светлина изгасна...сърцето бие...още една светлина...обороти...дишам...светлините....ИЗГ