Дом за деца?

[Guest frisko]

Мисля че не е лошо по бьрзичко да стане всичко щото те празниците дойдохаМоля някой запознат с домовете за деца да предложи определени домове както е направила мойта любима сестричка с дома в София, за да може да се пусне и за това анкета и да решим в крайна сметка кьде ще отиде всичко което сьберем.

[Guest 1net]

Фриско, супер, тамън мислех да пускам и аз нещо по темата, та ще се възползвам от твойта тема, та да не отваряме 15 еднакви....Тъй като все пак ще трябва да изберем и конкретен дом, хвърлете по едно око на тези два списъка. Полвинката ги изрови от нета и мисля че всеки един трябва да ги огледа хубаво и след това да направим още една анкета.http://childrenhelpchildren.dir.bg/pages/i...esi_domove.htmlиhttp://www.decata.orbitel.bg/domove.htm

Редактирано 6 Декември, 2004 от 1net

[Guest mba]

супер, но каква е разликата между децата до 3 години и тези над 3 . всички са без родители и за всички държавата се грижи еднакво лошо(може и да греша) според мен не това трябва да е критерия ни на избор. Дайте да изберем дом в нужда ( не че всички не са в нужда за средства) и да действаме.

[Guest TheDevilTwin]

супер, но каква е разликата между децата до 3 години и тези над 3 . всички са без родители и за всички държавата се грижи еднакво лошо(може и да греша) според мен не това трябва да е критерия ни на избор. Дайте да изберем дом в нужда ( не че всички не са в нужда за средства) и да действаме.

Разликата е там, че най-често се осиновяват от домове за сираци деца до 3 годишна възраст.

Ако минат тази възраст и останат в дома, вероятността да бъдат осиновени намалява многократно

[Guest frisko]

Днес четох вьв вестник Труд една статия за дом за деца вьв с.ДжурковоЗначи дома е за тежко болни деца и общо взето забравени от всички.Та си мислех дали пьк да не се насочим натам.Вьв статията пишеше че имали нужда от памперси-отивали по 70000 на година.Имало кьм 80 деца в домаПропуснах да напиша че дома е за деца от 3 до 18 години

Редактирано 8 Декември, 2004 от frisko

[Guest frisko]

Призовавам все пак тия 21 човека които са си дали гласа да се разходят и до най близката банка-до момента са го направили само 5 човека.Сори ако излиза,че давам зор на някой обаче или ще правим нещо като хората или вьобще няма да разлайваме кучетата

[Guest Friska :)]

аз смятам, че където и да дадем нещо все ще е от полза. вероятно е по- добре да сме в "помощ" на някои сладури от "забравен" дом, а не от тези дето всички ги посещават по празниците. Така че аз съм за Джурково - където и да се намира

[Guest frisko]

+Dec 8 2004, 08:35 PM-->

QUOTE(Friska @ Dec 8 2004, 08:35 PM)

Така че аз съм за Джурково - където и да се намира

Абе на кофти место е ама все пак

[Guest Friska :)]

"Дайте шанс на децата от Джурково19 ноември 2004 | 10:40 Amnesty International Иван Фишер, изследовател на Amnesty International в БългарияДжурково е малко село в Родопите недалеч от малкия град Лъки близо до Пловдив. За да се стигне до него, човек трябва да се отклони на 35 км на юг от главния път към Смолян. Природата е зашеметяващо красива. Хълмовете на планината са покрити с борови гори, прорязани от бели скали, които се издигат към синьото небе. Няма никакви следи човешката ръка да е засегнала този регион, докато не стигаме близо до град Лъки, където изоставена мина ни напомня за една друга ера, когато индустриалните предприятия бяха знак на прогреса дори в най-девствените райони. От град Лъки на 9 км в планината се намира село Джурково, на близо 1 400 м надморска височина. През зимата е трудно да си представим как може пътя, водещ към селото, да остава проходим за местния автобус, който да доставя в селото продукти от първа необходимост, храни или лекарства. Влизаме в дома за социални грижи в Джурково за деца с умствени увреждания, с павиран двор и висока метална ограда. Портата най-вероятно през по-голямата част от времето е заключена, а дворът е павиран, за да могат инвалидните колички да се предвижват и извън сградата, но така или иначе предвижването на инвалидни колички по павета е доста опасно и никой не би могъл да излезе извън павирания двор.Децата в дома в Джурково са добре изолирани. Малко хора знаят за тяхното съществуване изобщо. Децата в дома са изоставени от техните семейства и от обществото като цяло, заради сериозните нарушения в развитието им. Юни 2004 г. е и от моето първо посещение през октомври 2001 г., броят на децата в тази институция е сравнително по-малък. Има малки подобрения в мебелировката и декорацията на общите спални. Има и някои подобрения в общите грижи за 43-те деца, които са болни на легла. Сега има и доктор тук, но това са малки стъпки и далеч недостатъчни за посрещане на нуждите на децата. Персоналът в дома явно се грижи за децата и е сериозно заинтересован да прави всичко което е по силите им за тях, въпреки ограничените възможности. Броят на персонала е недостатъчен и им липсва подходящото обучение. Нито едно от децата не изглежда да е получавало всичко, от което се е нуждаело. Техните индивидуални програми изглеждат повърхностно идентични. Дори изпълнението на тези програми би могло да задоволи нуждите на децата от рехабилитация и образование. Изглежда, че само елементарните нужди на децата от храна, топлина и чиста среда са задоволени тук. Медицинското оборудване в стаята за психологическа рехабилитация е толкова ново и неизползвано, колкото и при първото ми посещение. Домът в Джурково успява да запази децата живи, но добре скрити от нашия поглед. При моето първо посещение дълбоко в паметта се е запазила съдбата на Вера Д. Нейното изкривено тяло беше толкова измършавяло, че кожата й изглеждаше ужасно тънка над изпъкналите кости. Дежурната медицинска сестра ни беше казала, че Вера страда от крайна фаза на заболяване на черния дроб и се очаква всеки момент да умре и, че колкото и храна да и дават, тя си остава все същата. Вера се оставя в ръцете на посетителите и изглежда много спокойна и щастлива от вниманието, което получава, макар и кратко. Нейното бельо беше влажно, което показваше, че персоналът не си е изпълнил задълженията веднага да й смени дрехите. Според медицинския й картон Вера страдаше от церебрална парализа. Очевидно нямаше диагноза за затруднения в ученето и тя можеше всъщност да разбере обстоятелствата, при които живееше, но имаше затруднения да изрази с думи каквито и да било чувства и мисли. Вера Д. Все още живее в някоя от общите спални на втория етаж. Тя изглежда по-здрава и се усмихва на посетителите, което е нещо рядко. Разбрах, че Вера е навършила 20 години, но персоналът на дома не е искал тя да бъде преместена в дом за пълнолетни, защото са се страхували, че грижите там няма да бъдат такива, каквито са сега. Тя е прекарало целия си досегашен живот от тригодишна възраст в тази стая. Разпознах още едно лице в тази стая - осемгодишно момиченце, страдащо от Синдрома на Даун. При моето първо посещение тя живееше в широка обща спалня с още 11 пет- шестгодишни деца, страдащи от Синдрома на Даун. Тяхното умствено развитие беше на едногодишно дете. Никое от тях не можеше да се задържи право, без да се придържа към стените на кушетките си. По време на посещението ни имаше двама служители, които се грижеха за тях. Едно от момиченцата загриза върха на рамката на кушетката си. Когато това бе забелязано от дежурната, тя отговори, че леглата скоро са били пребоядисани с несъдържаща олово боя, което й даваше сигурност, че това е направено с мисъл за доброто на децата и няма проблем то да продължи да гризе рамката. Дежурната сестра дори не се досети, че момиченцето дъвче края на леглото, поради липса на внимание и иска да се занимава с нещо. Три години по-късно, намерих момиченцето все още да лежи на кушетката, обърната на една страна, гризейки рамката. За съжаление много малко се беше променило в живота на повечето деца в Джурково от моето първо посещение и от моята публикация през октомври 2002 г. в доклада на Amnesty International за България: Далеч от погледа на обществото, систематична дискриминация на хората с умствени недъзи. Този доклад съдържаше подробни наблюдения на децата, живеещи в дома в Джурково. Съдържаше също и препоръки, които ако бяха коректно осъществени, щяха до голяма степен да отговорят на нуждите на децата. Малко се е променило и аз съм обезпокоен за децата там, но съчувствам на хората, работещи в тази институция. Това, което не мога да разбера, са аргументите на управляващите в София, които носят отговорността за състоянието на децата в Джурково. Зимата в Родопите идва рано и децата в Джурково все още очакват възможността да живеят като останалите деца в България. Деца, които живеят в семейства, посещават училища, играят с връстниците си, деца, които имат мечти - деца с бъдеще."

Редактирано 8 Декември, 2004 от Friska :)

[Guest Horse]

Аз нямам нищо против. Тъкмо и колегите от Пловдив ще могат да се присъединят.

[Guest radku]

Аз малко съм назад с нещата, ама я ми кажете номера на сметката за помощите.И без това тия дни имам доста свободно време.

[Guest Didko]

...номера на сметката...

ПроКредит Банк (АД) България

Сметката в лева: 1003766521

Банков код: 23092309

Титуляр: Дилян Христофоров Димов

[Guest frisko]

Значи резултатьт от анкетата сьвпада с предложението за дома в с.Джурково.Остава само да се реши кога ще се ходи