При мен беше необясним ИМПУЛС, подсъзнателно и емоционално. След няколкодневно гледане в интернет на скромни колици до максимум Пунто преди две седмици се разходих и до моста преди Горубляне. Японката беше първата, която настойчиво ми намигна и макар че уж не забелязах и я подминах, два часа по-късно вече знаех, че ще бъде ТЯ. А бях тръгнала за Cinquecento и държах на климатик... На италианското трабантче май отделих повече физическо време, но след огледа и тестването му ми стана ясно, че това ниво съм минала в студентските години. Miracle Civic си беше ИСТИНСКА кола и някакси ме притегляше. И знаех, че я заслужавам Щом се върнах, започнах да чета всичко за автомобили Хонда и моя модел, три дена и три нощи, главно в немски източници, голям брой мнения на собственици. И все повече се убеждавах, колко добро решение съм взела, не можех да си се представя с друго возило. Вече я обичах и едва дочаках да се източи уикендът до регистрацията. Този прекрасен форум открих, едва след като вече я притежавах. Ще ви я покажа, когато успея да се справя със сложното качване на снимки. Но си е най-обикновена и истинска японка, която много, много ме радва