Едно мое пътуване в град от моя край - североизточна България. Няма да казвам, че е Добрич, за да не се обиди някой свестен жител. Бях по работа, и срещата ми беше след около 2 часа. Взех си вестник и седнах в първото кафе, в театъра. Пия си кафето, чета си вестника и чакам да мине времето. На съседната маса бяха седнали две жени, които не бяха нищо особено (естествено, че ги огледах, като минах покрай тях) и двама мъже (тях не ги огледах). Та, седя си сам и искам, не искам, слушам разговора им, воден на доста висок тон (винаги съм се чудил- тия хора глухи ли са). Разговорът беше следният, воден между мъжката част: - Абе ти за дйесит бона, Пйешу знайш к'о Ауди е дукарал. Дай аку искаш, палим и да одим да гу видим. Аз кат' го видях, очите ми останаха, ама вечи зйех Мерцидйеса. Туй, Аудито, ти ка'ам, даже тахограф си има. - К'о й туй бе? - Едно копчи, натискаш, и ти държи скоростта. Както караш със 120, натискаш, махаш си крака от газта и то само си държи 120.б.а. Тахограф по принцип е устройство на товарните автомобили, на което се отбелязват скоростта и времената на почивките. - Йей! - Да бйе, и електронни седалки има.
