Jump to content
JHM

Интересни факти

Recommended Posts

Отговорено (Редактирано)

http://www.trimbul.com/bg/k2-showcase/theory/item/236-third_pole_geodesy.html

Просто обяснено и доста интересно. За мен. 

Не е лесно да го разкажа, като приетите неща по-горе. Малко по различно.

Редактирано от vesivanova
  • Нагоре 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

12.04.1961 - 60 години откак човек напусна планетата Земя. 

България също изпраща човек в космоса- Георги Иванов! Човекът с най-спокойният пулс в историята на орбиталните полети.

На 10 април 1979 година се превръщаме в шестата държава в света, изпратила космонавт в орбита!

После още един и след това - кво?

  • Харесвам 1
  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След това правим "космическа храна",т.е. за консумация в космоса.Не зна дали още се произвежда,но все е нещо.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поне тогавя бяхме 1 от 3-мата производители на космическа храна. Наша е и първата орбитална оранжерия, а и до днес имаме апарат мерещ марсианската радиация.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето и няколко интересни факта за живота на Георги Раковски.

1.Георги Раковски е самоук, но успява да научи различни езици, някои от които са гръцки, английски и френски. През 1837 година заминава за Цариград и там става един от учредителите на „Македонското дружество“, което цели освобождението на българите от турска власт. Под влиянието на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

2. Осъден на смърт

През 1841 година Георги Раковски заминава за Браила, където се готви за бунт. Успява да си издейства гръцки паспорт и се подвизава под името Георги Македон. За участието му в Браилския бунт през февруари 1842 година, Раковски е осъден на смърт. Той успява да избяга с помощта на гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос. Раковски бяга в Марсилия и там прекарва година и половина.

3.Когато се завръща в Котел, заедно с баща си, Раковски взима участие в борбата на местните еснафи срещу чорбаджиите. Обвинени са пред турските власти за бунтовници и са осъдени на седем години затвор. Откарани са в Цариград за излежаване на присъдата и там остават от 1845 до 1848 година.

4. Тайното общество и трибагреника – бяло, зелено, червено

След започването на Кримската война Георги Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайно общество, което събира пари за освобождението и трупа сведения за османските войски, които предава на руското военно командване. Тайното общество приема за знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено. Дейността им обаче е разкрита и Раковски отново е арестуван.

5. През 1854 година Георги Раковски организира чета от дванадесет души и заедно с тях обикаля Източна Стара планина. Тогава опитва да се свърже с руските войници, които по това време се намират на юг от река Дунав. На есен руската армия се оттегля и Раковски разпуска четата. Известно време се крие в Котел, където пише за преживяванията си в цариградския затвор. По това време написва и поемата си „Горски пътник“.

6.През 1860 година Раковски се премества в Белград. Там през 1861 година започва да издава вестник „Дунавски лебед“, в който се разискват теми от просветно, политическо и стопанско естество, а също и такива за единството на българския народ и църковно-националната борба. В края на 1861 година „Дунавски лебед“ спира да излиза и в последния брой Раковски съобщава „Българите обичат да четат, но не обичат да си плащат абонамента“. Други вестници на Раковски са „Бранител“, „Българска старина“ и „Будощност“.

7. „План за освобождението на България“

През 1861 година Раковски пише „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. Тези негови съчинения дават началото на нов етап в развитието на Георги Раковски. Той иска да организира армия на територията на Сръбското Княжество, с помощта на която да вдигне на въстание българското население. Така през 1862 година Раковски става председател на Привременното българско правителство.

8. Организиране на чети в България

В края на 1866 година Раковски прави „Върховно народно българско гражданско начало“ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Неговите цели са да организира и изпраща чети в България и така да се сложи край на безразборното прехвърляне на такива чети по българските земи.

9.През 1866 година Георги Раковски посещава Руската империя. Известно време прекарва в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и преминава през българските колонии в Южна Бесарабия. Неговата цел е да събере пари за организиране на въоръжени чети, също така и да подготви участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руската полиция върху българската общност в Одеса.

10.На 1 януари 1867 година организацията на Раковски издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записвани организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му. През пролетта на 1867 година са прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Георги Раковски почива от туберкулоза.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Джон Пембъртън създава "Кока-кола", за да се отърве от морфина.

Докато е на военна служба, д-р Пембъртън е ранен в гърдите.За да облекчи болката, той вземал морфин.Раната зараснала, но пристрастяването към наркотиците, съдържащи опиум останало.Пембъртън решил да разработи рецепта, базирана на листа от кока, която също облекчава болката, но не съдържа опиум и може да се купува свободно.

С добре планирана рекламна стратегия по-късно бизнесменът Ейза Кандлер превръща напитката във водещ продукт на световния пазар.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

По време на финала за Купата на Лигата в Англия през 2005 г. е бил регистриран рекордно висок шум на стадиона. След гола на футболиста на „Ливърпул” Рийзе във вратата на „Челси” феновете на мърсисайдци викнали с мощност 130,7 децибела. Това постижение дори било записано в Книгата на рекордите Гинес. Предишният рекорд бил 128,74 децибела, регистрирани през 2000 г. по време на мача на американския „Денвър Бронкс”.

  • Харесвам 1
  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Off Topic
преди 16 минути, ceco_accord написа:

За едни каминяци, дето нито един археолог все още не е установил за какво служат

Aнгличаните са царе да правят от нищо туристическа атракция. На тези камъняци съм виждал кемпери и мотоциклети с италианска, и испанска регистрации.

Когато дойдох тук, преди 19г главния път от Лондон за Югозападн Англия минаваше на 20м от камъните. Можеш да спреш и дя ги снимаш през оградата, без да платиш вход, само стотинки за паркинг. Много скоро след това направиха обходен маршрут, паркинг на 1миля, и автобуси за мераклиите. Говори се за строеж на тунел, за да се избегне замърсяването на района.

 

Ама както казваш 

преди 26 минути, ceco_accord написа:

А какво е направила държавата ни

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Off Topic

Държавата прави по нещо -тук/таме, само ако определени нейни (тоест наши) служители имат пряк интерес от това. Не е малко - особено за тях, но да сме благодарни и за тоя достъп. Иначе ще си мислим че историята почва и свършва с нас, но в общия случай само повтаряме грешките от нея.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В КАРЛОВО Е ИМАЛО ЦАРИЦА НА РОЗАТА ПРЕЗ 1930 ГОДИНА, ЦАР БОРИС ТРЕТИ ПРИСЪСТВАЛ НА ПРАЗНИКА

2-2-656x840.thumb.jpg.a51f7f4a586df22a7e8031699e0c087a.jpg3-768x631.thumb.jpg.fec008a092b39b94e64462a46eb711b4.jpg1-2.thumb.jpg.a4d1cd308d210f218f6522fb0d0a1021.jpg

Елена Пулиева от известния възрожденски род, в който е и коренът на най-големите български дарители – братята Евлогий и Христо Георгиеви, е била Царица на розата в Карлово през 1930 година. На празника на маслодайното цвете присъствал лично цар Борис Трети. В подкрепа на тези факти свидетелстват документи от личния архив на Иван Чонов и неговата кореспонденция с Христо Григоров – родственик на Елена Пулиева.

В писмо от 1930 година на карловеца Георги Якимов /брат на Ганчо Якимов, кмет на града през 1918-1919 година/, Георги – розопроизводител, крупен търговец и собственик на Туристическо-пътническа агенция „Омния“, пише:

„Драгий Тинко,
Пристигнахме благополучно.
Моля, нареди Койчето фотографа да ми изпрати веднага всички снимки.
Също нареди да ми се изпрати един хубав портрет от царица на розите – Г-ца Пулиева, облечена и украсена с рози.
Веднага.
Поздрав на всички

Г. Якимов“. Писмото е изпратено от София и носи дата 10 юни 1930 година.
Родственикът на Елена Пулиева потвърждава, че по фамилни данни именно тя е била царица на розата през 1930 година. Цар Борис е присъствал на празника в Карлово, а в архива на БНТ се пази видео лента от тогава.

Шест тематични витрини с автентични документи и снимки са подредени в момента в къща „Райно Попович“ в Етнографски комплекс „Старинно Карлово“. Две от тях са етнографски, две – за 28-ми Стремски полк и две – посветени на розопроизводството, розобера и Царицата на маслодайното цвете в Карлово през далечната 1930 година.

Източник: Пресцентър община Карлово

  • Харесвам 1
  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ:

Откривателят на легендарната бактерия лактобацилус булгарикум / , Lactobakterium Bulgaricum Grigoroff/ д-р Стамен Григоров отказва да работи за Швейцария и Бразилия и се завръща в България, за да работи за родината си?

Знаете ли, че в Япония, върху кофичките с българско кисело мляко, боготворено от японците стои името на легендарния доктор? Въпроса ми е: ЗАЩО ТОВА ИМЕ НЕ СТОИ И ВЪРХУ НАШИТЕ КОФИЧКИ С КИСЕЛО МЛЯКО? А отговорите са няколко и ги оставям на вас!

И най интересното, което малко хора знаят е, че по време на Първата световна война гениалния доктор открива, че войниците, които ядат мухлясал хляб, не се разболяват от холера и туберколоза. Реално с това наблюдение д-р Стамен Григоров открива пеницилина, почти наравно с Албер Калмет и Камий Герен, които обаче публикуват откритието си малко по рано и затова днес те се смятат за откриватели на пеницилина.

Толкова за гениалния доктор българин и неговата Lactobakterium Bulgaricum Grigoroff И КОРИЧКИТЕ МУХЛЯСАЛ ВОЙНИШКИ ХЛЯБ.

В памет на гения!

 

192885864_185918296756566_1394568769607720587_n.jpg

  • Харесвам 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В духа на темата нещо доста интересно и заинтригуващо. Лично аз останах изумен колко умело се манипулира историята от силните на деня. Видео 🤔

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Цецо, на мен пък ми звучи доста измислена тази история, написана от онези, които преиначават и омаловажават историята, понеже за това им се плаща.

Първо, като зачетох и ми се понавириха очите, и после започнаха за изкачат фрази на които не им е мястото в един такъв разказ. Такива, които насочват мисленето в исканата от пишещия посока.

Първо:   - " някой си техен герой", - Да, виждаш, ли някой си...

после- " търсачи на остри усещания", - Понеже не е имало бънджи скокове...

-"по непотвърдени данни – от “приятелски” куршум", - Разбира се, трябва да внушим пак, че българите не стават за нищо...

-" приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност" - Пак, понеже е нямало бънджи в Румъния, не друго...

-" един недоживял Христовата възраст авантюрист" - Айде още веднъж, ако някой не е разбрал какъв е бил Ботев...

-"да му се поклонят или, може би, да го осъдят " - Да, да осъдят, по-точно действията му, като неправилни... Има и такива.

Пример- отивам в Ямбол, разглеждам центъра и решавам да вляза в нещо като музей, който преди това е бил джамия на около 500г. Зяпам и до мен идва една музейна служителка и започва да ми разказва историята по онова време- търговия, богатство, нерде Ямбол, нерде Стамбул. Обаче видиш ли появили се такива, като Ботев и започнали да бъркат нещата. А накрая и  руснаците минали Дунава и съвсем объркали нещата, мирния и богат живот.

Погледнах ѝ баджа за да и видя името, може пък да е наследник на великия везир от 15 век. Ма не, Стефанова си беше.

Така, че, Цецо, да ме извиниш за критичното мислене.

  • Харесвам 1
  • Благодаря 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Off Topic

"Тежко брате се живее сред глупци неразбрани" е писал Ботев, далеч преди да тръгне. Значи е съзнавал че ще погине, поради липса на подкрепа. Това не е ли авантюра? Ние с теб днес ще отвлечем ли автобус и с още дузина ще се изсипем ли на жълтите павета, за да вземем властта? А после кво ще я правим?

Вечна му памет на Ботев и останалите "знайни и незнайни", саможертвата им не е напразна, но на какъв хал сме сега, когато сме свободни и пак безотговорни? Почитта към тях бе целенасочена държавна политика (макар по користни цели), иначе малцина щяха да ги помнят ако ги нямаше в учебниците и датите не се честваха. Паметта на народа е къса без подсказки - това е видно. Друг е въпросът в чия угода са.

Иначе материалчето ме "хвана", та го споделих заради датата и интересният факт за сирените в него, без да се заглеждам в квалификациите - ясно е че творчеството е субективно. Ако задълбаеш, ще усетиш че вероятно е писано още по соц-а и е съмнително дали е правителствена поръчка, както и опозиционна.

Критичното мислене винаги е смислено и в мен няма укор към коментара ти, както и към текста. Човек е свободен чак когато не осъжда другите, което не значи че е аморфно безмозъчно, така че - мерси за споделеното.

 

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГЕНИЯТ АНТОНИО ГАУДИ

 

Знаете ли защо всички таксита в Барселона са черножълти?

Това е в памет на Гауди, който виртуозно е съградил неповторимите си сгради, катедрали и паркове в неговия обичан град. Според каталунската символика, черното е цветът на траура, а жълтото цветът на позора. А ето и как се стига дотук.

Антонио Гауди е блъснат от трамвай докато е разглеждал облаците, на 07.06.1926, когато е бил на 74 години и в този момент активно е вървяло строителството на невероятната Саграда Фамилия. Получил е силен удар в главата, имал кръвотечение от ушите, освен раздробеното бедро и счупените ребра. Часове наред са го подритвали на улицата и никой не е искал да го закара до която и да е болница, за да не си цапа колата, а е нямал и пари. Взели са го за клошар. Бил е с износени дрехи, покрити от прах от строежа и скъсани обувки, тъй като за големия Гауди това не е било важно.

Вътрешни и външни кръвоизливи, дълги часове безпомощен на улицата. Вероятно изобщо не е дошъл в съзнание.

Впоследствие е откаран от пазителите на реда в болница за бедни, където Гауди умира.

Погребан е в гроб с неизвестни бездомници.

Чак след няколко дена разбират грешката си и го местят в криптата на Саграда Фамилия. . Всичките му пари от проектиране на къщите, парка, общинските поръчки отиват за грандиозните му проекти, а Саграда Фамилия го фалира. Изключително скромен и над нещата. Като повечето гении.

Тогава кметството на Барселона издава разпоредба - всички файтонджии и таксита на града отсега и завинаги да носят цвета на траура по великия Гауди и цвета на позора на човешкото коравосърдечие.

Не само таксита са оцветени в негова чест. Трамваите спират да се движат за цели 80 години!

А Гауди е направил толкова много за Барселона. Ето построените от него шедьоври, с които оставя своя неповторим почерк в каталунската столица:

1883–1888 - Дом Висенс, Барселона

1884–1887 – Имение Гюел, Барселона

1886–1889 - Дворец Гюел, Барселона — паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО, 1984

1888–1894 – Училище и манастир на ордена на Света Тереза от Авила

1891.... Храм на Свeтото Семейство - строителството продължава и до днес, а до завършването на цялостния проект има още много!

1895–1898 – Винарски изби на Гуел , Гарафа

1898–1904 – Къща Калвет, Барселона

1900–1902 – Къща Фигерас на улица Белесгуард, Барселона

1900–1914 - Парк Гюел, Барселона - паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО, 1984

1901–1902 – Имение Мираляс

1904–1906 – Къща Батло , Барселона

 

Барселона го боготвори и има защо.

Бил съм там и наистина нещата му са велики. Дай Боже всекиму да ги види - ще погледне и на света по друг начин.

 

 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Български килими красят Бъкингамския дворец, Версай и домът на Мик Джагър.

Фабриката се намира в Костандово - малък град в община Ракитово, която обаче разполага с най-големият стан в цяла Европа, на който могат да се тъкат килими с площ до 140 кв.м.

Всички килими са тъкани ръчно, от 100% истински материали и багрила.Направата на един килим отнема няколко месеца и уменията на дузина сръчни ръце, изпод които излизат чудни творения.Цената за изработка е 300 евро на кв.м.

Британското кралско семейство всяка година си поръчва по един килим от Костандово.

"Най-престижната работа беше, когато взехме поръчка за изпълнението на приемната на кралица Виктория.На килима имаше табела "Произведено в България", която е била жестоко обсъждана и атакувана, че това не може да се направи в България.Това е подхранвано от съпруга на кралица Елизабет.Филип е грък, който казал, че е от тази част на Европа и там не може да се направи такова нещо.

Преди да предложат килима на нас, са го предложили на 4-5 фирми, които като са разбрали за какво става въпрос - отказали", обяснява собственикът Нино Парпулов.

След английската кралица, и рок легендата Мик Джагър също е избрал българските килими.

"Изуми ме коментарът в едно списание, на което попаднах случайно.Казал е, че когато се развежда, че всичко дава, но килимите си остават за него.Внучката на Чърчил също даде два килима поръчка.Тони Блеър - за приеманата на Даунинг Стрийт", допълва собственикът на фабриката.

А една от работничките споделя:

"30 години съм килимарка, най-трудният килим ми е Наполеона да го работа.Защото там се работи с 80 цвята.".И допълва, че няма по-голяма гордост от това собственият ти килим да краси най-известните дворци в Европа.

"Ако имам такъв шанс да отида и да видя каквото сме изработили, да е постлано там, ще се гордея много и ще се радвам, че съм дала от себе си нещо, за стъпят хората на нашите килими."

В Костандово са правени и килими за замъка Алнуик, в който са заснети част от снимките на Хари Потър.

 

  • Харесвам 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Off Topic

Както е казано, у всеки от нас живеят 2 вълка - добър и лош и надмощието на единия над другия зависи от това, кой от тях храниш по-често.

 

  • Харесвам 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
На 19.06.2021 г. at 11:05, Plamen-CRV написа:

 

@Plamen-CRV Не искам да ти развалям настроението 😁, но искам да отбележа, че "японското икономическо чудо" е взето за модел от СССР при възстановяването им от войната до около 1956г.

Всяка рационализация, която е водела до икономия и увеличаване на производството, се е заплащала допълнително на екипа участвал в осъществяването и.

А богатството е относително нещо.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гледайки еволюцията на Лада от годините на СССР си мисля, че "добре" са плащали за всяка рационализация.

Това е в кръга на майтапа и без лоши чувства 

  • Харесвам 2
  • Хаха 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

FB_IMG_1625278947480.thumb.jpg.54e04d5c29f42119e3872804b63dcbf9.jpg

През тази година,се навършват 1341години,от битката при Онгъла и 1340 години от Аспарухова България!

Мълчанието е страшно....😔!

 

  • Харесвам 2
  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

https://en.wikipedia.org/wiki/Car_and_Driver_10Best

Това е плашещо. 

Редактирано от Митко Йотов
  • Благодаря 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В памет на Борис Стругацки!
""Робството не започва от робовладелците. 
Робството започва от робите. 
То не започва когато някой извади оръжието и принуди хората да му работят. 
То започва когато хората се откажат сами да се грижат за себе си и за своите семейства, когато и поискат някой друг да им осигурява необходимите неща - до края на живота им.
 Робството идва тогава, когато човек изостави отговорността да взема решения за своя живот, и остави тези решения на други хора. 
Истинската същност на робството е в съзнателната замяна на свобода за сигурност. Робството се състои в съзнателно предаване на индивидуалните права и отговорности на други хора или институции. 
Робството е в овчия инстинкт да търсиш овчар да те пасе и стриже. 
На съвременния политически и обществен език можем да кажем, че робството – това са социалните грижи. В здравното осигуряване за хората, които никога не полагат грижи за здравето си. В пенсионното осигуряване за хората, които никога не искат да мислят за бъдещето. В безплатното държавно образование за децата на родителите, които могат да правят деца, но не желаят да се грижат да тях. В регулациите на икономическия и личния живот. 
                Всички тези неща са робство. В основата си те имат един и същ мотив: 
Желанието на човека да избяга от отговорността за своя собствен живот и работа. Хората, които държат да ги получават, надават същия вик като онези израилтяни в старо време: „Добре си ни беше с рибата, която ядяхме даром, и с праза, чесъна и лука.” Имаше някой да се грижи за нас. Искаме и сега някой да се грижи за нас. Дори ако това означава да ни бият с камшици и да работим по цял ден под тропическото слънце. Дори ако това означава да ни товарят с 60% данъци, да ни карат да чакаме на опашки пред бездушни мързеливи бюрократи, да ни унижават и да ни отнемат живота, свободата и собствеността. Дайте си ни безплатната коричка хляб всеки ден ! 
Народ от роби няма бъдеще. 
По един или друг начин той умира. 
Било от външно нашествие, от емиграция на младите активни хора (децата на робите) или от естествена смърт. Никакъв Европейски съюз не може да го спаси. Никакви обещания за още безплатни корички хляб не могат да го спасят – те само ще го убият повече. 
Робите не носят мироглед за бъдещето и затова не могат да имат бъдеще. 
Само свободният човек има бъдеще. 
Бъдещето принадлежи на онези, които сами поемат отговорността за него. Останалото е самозаблуда и утопия...."                                                                        Братя Стругацки

  • Харесвам 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Струва си човек да плюе за тест на предразсъдъците си.

 

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=10161129510389829&id=827629828

 

  • Харесвам 1
  • Нагоре 1
  • Благодаря 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В края на 1919 г. Хосе Раул Капабланка дал сеанс на едновременна игра на шах с всички депутати в английския парламент.

Капабланка, разбира се, спечелил с огромно преимущество всички игри. Един от репортерите го попитал какво мисли за играта на опонентите си.

- Не открих дълбоки стратегически умения в тях, но по отношение на тактиката те показаха определена изобретателност. Някои се опитаха да направят допълнителен ход, други върнаха вече взета фигура на дъската с надеждата, че няма да забележа, а трети направиха някои пренареждания зад гърба ми в тяхната позиция. Като цяло, ако бях на мястото на избирателите, които изпратиха тези господа в парламента, бих ги държал под постоянен надзор.

  • Харесвам 2
  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Когато баба Съба, майката на Вазов, изгонва съпругата му Атина Болярска и заключва вратата след нея, вместо да се разгневи на старата, поетът отива при нея, пада на колене и й иска прошка:

-Какъв голям грях щях да сторя! Бях решил тебе да изпъдя.

След което подава молба за развод. Но разводът се протака и Вазов умира женен.

Когато се жени за Атина Болярска, Вазов вече минава 40-те. Избраницата му произхожда от стар русенски род, възпитаничка е на лицей за благородни девици в Киев, говори руски и френски, пише стихове, пее, рисува, танцува. И е много красива.

Двамата се запознават в началото на октомври 1890 г. на соаре в дома на писателя Михалаки Георгиев, който отдавна се е зарекъл, че ще намери съпруга на Вазов. Атина тогава е на 30 години. Много скоро, буквално след няколко седмици, е обявен годежът им, а след още две – сватбата в църквата „Свети Крал“.

Двамата явно се харесват още от пръв поглед, щом толкова набързо създават семейство...

Но се разделят след малко повече от година. Основната виновница за развода им е баба Съба. Още щом вижда Атина, тя си дава сметка, че тази красива жена е замесена от друго тесто – „цапната и с много волен характер“, не върши почти никаква домашна работа, не си стои вечер вкъщи, дава мило и драго за соарета, чайове и балове.

Много по-късно, години след развода, към греховете на снахата ще се добави още един: нейната алчност.

Атина със зъби и нокти воюва за правото си да бъде „г-жа Вазова“ и използва връзките си с владиците делото за развода да се протака до безкрай, та един ден да получи наследството на мъжа си.

Властната свекърва се уверява, че тази няма начин да не поиска да промени реда в къщата. Макар че иначе е умна и общителна жена, баба Съба не дава и дума да се изрече, че нещо ще бъде разместено или изхвърлено от патриархалния й домашен свят. А що се отнася до сина й, тя дотолкова ревнува, че не може да допусне някоя друга жена да завладее сърцето му.

Така в началото започва тиха, а сетне и шумна война между нея и Атина за дребни на пръв поглед неща. Докато един ден, на 17 януари 1892 г., когато Атина се прибира вкъщи на ул. „Солунска“17, след като е била на гости у своя приятелка, установява, че вратата е заключена. В този момент на балкона се появява баба Съба и с нетърпящ възражение глас извиква:

-Булка, няма вече място в тая къща за тебе. Иди си при своите!

Вазов не крие, че двамата с Атина нерядко се карали, особено след като забелязва, че жена му е обект на постоянно и доста безогледно ухажване от страна на някакъв гвардеец. Вазов подава молба за развод, Атина – за издръжка. Но едва след четири години съдът уважава молбата на поета. „Г-жа Вазова“ обаче обжалва и Светият синод отменя решението. Междувременно Атина прави опит да се върне при мъжа си.

Макар че двамата се разделят скандално, Атина, изглежда, продължава да страда за него. Съвременници разказват, че на погребението на народния поет на 21 септември 1921 г., тоест 33 години след раздялата им, тя се появява неочаквано за всички, облечена в черно, минава покрай цялата му рода и застава дори пред царя.

Представяте ли си какъв рояк от клюки зажужава след тази нейна постъпка?!

Братът на поета – Борис Вазов, моли министър Омарчевски, който произнася траурното слово, да изгони „нахалницата“. Той не се съгласява.

"На отстранената си жена Атина Болярска не оставям нищо. С нея не можах да живея щастливо във времето, което трая само година и три месеца. От 1890 г. откак сме разделени, тя ми измъчи душата чрез всевъзможни преследвания – съдебни и външни, разоряваше ме материално и за нея аз лично не мога доброволно да наредя да й се даде от моя имот каквото и да било.", казва Вазов пред съда.

След смъртта на Вазов обаче Болярска завежда отново дело (посмъртно) и успява да получи от съда примирителен протокол, според който от завещаната сума 576 549 лева, наследникът Борис Вазов, брат на Иван Вазов получава 94 049 лева, а вдовицата му (само по документи) цели 482 500!

Атина умира на 80 години от побой, нанесен й от нейните съседи.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

През 1912 г. на борда на Титаник пътували двама младежи - 26 годишният Пиърс Мейсън и годеницата му Изабел, които били ловки измамници на карти и мамели богаташите в казиното на кораба. Когато разбрали, че на борда му пътуват двама много известни шахматисти - Борзов и Хайлман, им хрумнала гениална измама. Те отиват при тях и заявяват, че Изабел е толкова добра шахматистка, че може да играе и срещу двамата едновременно като ще завърши играта минимум с реми с единия от тях. Предложили на шахматистите чек за 100 хил. британски лири. По онова време жените не играели шах, това бил мъжки спорт, и затова Борзов и Хайлман се съгласили като мислели, че ги очаква лесна победа. Играта започнала като единственото условие на измамниците било да има параван между двете дъски, за да може Изабел да се съсредоточи по-добре върху всяка партия. На първата дъска тя играе с черните фигури, а Борзов с белите. На втората тя играе с белите, а Хайлман с черните. За изненада на гросмайсторите тя се справяла чудесно. Накрая след час игра бесният Хайлман става от масата като казва, че не може да спечели и обявява реми. А Мейсън и Изабел прибират огромната печалба. Но как тази млада жена успява да спечели? По-късно тя споделя на други пасажери, че просто е копирала ходовете на двамата шахматисти и дефакто те са играли един срещу друг. Когато корабът потъва в нощта на 14 април 1912 г. всички участници в тази случка са сред жертвите. А оцелелите разказвали за нея в годините след това.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Антрополог показа една игра на децата от африканско племе...  Той поставя кошница с вкусни плодове близо до ствола на дърво и им казва: Първото дете, което стигне до дървото, ще получи цялата кошница... Когато им дал стартовия сигнал, той се изненадал, че вървят заедно, хванати за ръце, докато стигнали до дървото и си поделили плодовете!  Когато ги попитал защо са го направили така, като всеки от тях е можел да вземе кошницата само за себе си!  Те отговорили с удивление: Убунту  „Как може един от нас да бъде щастлив, докато останалите са нещастни?“  Убунту в тяхната цивилизация означава: (Аз съм, защото сме ние).  Това племе знае тайната на щастието, която е изгубена във всички общества, които са високопоставени и които се смятат за цивилизовани...!!!

 

  • Харесвам 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    No registered users viewing this page.

  • Предстоящи събития

    No upcoming events found
×
×
  • Създай нов...