Jump to content
darius

Виц на деня

Recommended Posts

Posted (edited)

Сега и един истински виц от мен:

-В последните 12 месеца ме триха и цензорираха много във фейса, защото бях активен в немските групи в темата с,, иглите" и Корина, че ми хрумна да си преправя профила... Така намалих с 80% наказанията на Господарите😜😁

IMG_20220109_201427.jpg

Edited by mitaka0007
  • Like 1
  • Confused 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

1 зимно четиво, защото и зимата може да стопли - сърцата ни.

 

ЩАСТИЕТО Е ДОБРО НЕЩО!

... Всичко започна, когато в двора ни се настани бездомно куче. Обикновен мъжки мелез. Кучето бързо свикна с двора и започна активно да защитава територията си от посегателствата на конкуренти. Тук, то си лежеше на топлият канализационен люк. Не се знае как щеше да завърши тази история, ако на сцената не беше излязъл още един герой ...

Веднъж, като вдигнах очи от книгата си и погледнах през прозореца, първото нещо, което ми хваща окото е контейнера за боклук. В този момент покрай легендарния обект минаваше момче, близо до мястото където лежеше четириногия клошар. Обикновено момче, около десет годишно, от пететажната сграда отсреща.

То спря до кучето. Кучето вдигна глава. За минута се гледаха мълчаливо. Момчето зарови ръце в джобовете си и извади нещо годно за консумация. Кучето скочи и размаха опашка. Прие лакомството, облиза ръката му и подскочи около момчето, канейки го да играе. Кое дете може да откаже?

И сега те вече тичаха из двора, блъскайки се в снежните преспи. Звънлив детски смях и кучешки лай се сляха в едно. От всичко личеше, че двете същества са се намерили.

Ето как имах късмета да видя епизода на тяхното запознанство, което по-късно прерасна в истинско мъжко приятелство. Сега дворът не ми се струва толкова сънлив!

Всеки ден, когато чувах кучешки лай и момчешкия глас, поглеждах през прозореца. Приятелите се затичваха един към друг и се прегръщаха. Момчето винаги имаше лакомство в джоба си. След това играеха дълго време. И след това – трогателната сцена на сбогуването.

Момчето тръгваше към къщи. Кучето го последваше. Момчето коленичеше, хващаше приятеля си за рошавата глава и му казваше нещо, сочейки празния прозорец. Всичко беше ясно без думи. Съжалявам приятелю, не мога да те взема със себе си, в дома не разрешават. Кучето накланяше глава с разбиране, и си сваляше лапата. Момчето влизаше във входа. Кучето изчакваше, докато приятелят му махнеше с ръка от прозореца на втория етаж и едва тогава се прибираше унил.

Всичко това продължи две седмици. Просто не знам как да го кажа правилно - само две седмици или цели две седмици... В крайна сметка толкова много работи се случиха през този период.

Видях кучето да защитава момчето от един насилник - тийнейджър, който беше пет години по-голям и с две глави по-висок. И когато едрият мъж замахна към момчето, кучето тръгна в атака. Помощ не беше необходима - агресорът срамно избяга.

Видях как в един мразовит ден момчето извади едно одеяло и внимателно уви бездомния си приятел, предпазвайки го от студа.

Гледах как кучето три дни лежа в снега под прозореца на момчето. А момчето гледайки го от прозореца му сочеше гърлото си. Каква радостна среща беше след три дни раздяла! И после пак раздяла и пак празен прозорец...

Но един ден, когато нашите герои, както обикновено, тичаха из двора, аз подсъзнателно почувствах, че нещо се е променило.

И със сигурност. На прозореца се появи фигура. Сложих си очилата. Да, женска фигура. Красиво младо лице, разпусната коса. Жената гледаше неподвижно щастливите приятели. Майката на детето, както разбрах. Тя притисна чело към стъклото на прозореца. Ясно видях грациозната ръка, вдигната към лицето ѝ. Тънките пръсти бавно преминаха по устните ѝ, после и по очите ѝ. Това сълзи ли бяха?

Защо не…

Появи се втора фигура. Строго лице, тежка брадичка. Жената се отдръпна от стъклото и отпусна глава на рамото на мъжа. Междувременно играта приключи. Дойде минутата на сбогуване. Момчето, както винаги, протегна ръка към прозореца... И се смути, когато видя родителите си. Бързо се сбогува с приятеля си и избяга вкъщи.

Какво се случи след това? Усетих, че настъпва кулминация. Дали краят щеше да е щастлив и трогателен. А ако... Но дори не исках да мисля за друг вариант.

На следващия ден получих отговор. Както винаги, в определено време се чу кучешки лай, звучен момчешки глас. Но към тях беше добавено и нещо ново. А именно – женски смях и плътен мъжки бас.

Какво става там? Втурнах се към прозореца, като едва не го счупих с главата си. За първи път видях това семейство събрано. Баща, майка и син играеха на снежни топки. И между тях кучето, напълно зашеметено от радост, скачаше наоколо. Наистина... Е, да. На врата на кучето имаше чисто нов нашийник. Все пак краят се оказа щастлив. В това вече не се съмнявах!

Имаше ли проблеми в това семейство или не? Не знам. Но оттогава ги виждам всеки ден заедно. Откакто се появи кучето.

Играта свърши. Щастливото семейство тръгна да се прибира вкъщи. И сякаш решиха да позират, се обърнаха към мен. И аз направих снимка за спомен. Просто запечатах в душата си щастливите лица на хората и блажената муцуна на кучето. Така, че пазя този групов портрет в паметта си, като в семеен албум.

И аз имам нещо общо с това`? Просто е. Щастието е хубаво нещо... Много хубаво нещо. И също така е добре, че винаги можеш да го споделиш!

P.S. Авторът на тази история само веднъж се сдоби със скъпо чистокръвно куче. Всичките му други кучета и котки са бивши бездомни животни, прибрани от улицата, ранени, осакатени, просто самотни. Сега те са едно семейство.

Отделяте време, за да си купите родословно, скъпо и модно кученце или коте. Огледайте се, колко самотни очи и сърца копнеят за щастие.

Дайте им го!

Александър Головкин

271825703_10221018477558441_1791530926923667349_n.jpg

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Моше се връща по-рано от командировка и заварва жена си с приятеля му Авраам:
- Е, хубава работа - моят приятел с моята жена... И каквооооо -   с моите презервативи?!

  • Haha 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

- Пенке, като роза си.
- Ооо благодаря!
- Ко ми благодариш!? Набоде ме с тея мустаци.

  • Haha 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Омикрон е вече тук

Баба Марта сади лук

Гешев чесън ще яде

Щом е част от ОПГ

Цацаров оставка дава

Пред КАНАДСКАТА ливада

Че ПРОМЯНА ще го схруска

Февруари на закуска

Бойко куфарите стяга

За Австралия да бяга

Включен вече е в турнира

С Джокович ще потренира

През Дубай сега лети

Шиши му бере фурми

С Черепа ще пият бира

За да му върви в Турнира!

  • Like 1
  • Thanks 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Връви си принцот из гората, пуща по нЕкоа друга стрела те така, за кеф, изрезва са душманската, а по едно време стига до нЕкакъв гьол.

У тоо гьол - жа'бе. И жабата изведнъж изкрекала ма проговорила с човешки глас:
- О, Принце, я са ма омагьосале! Цуни ма и ше са прЕвръна у красива принцеса!
Позамислил са принца, поогледал са – нЕма никой. К'во пА толко? Цунал жабето. И жабето БАМ, сапреврънало у убава принцеса да откръшиш от нея! Ма бИла голА, що отдек 42 номер рокя у блатото? Фанал я принца ... па кат я почнал до една джанка... юс юс юс юс ... а отпредИ, а отзадИ, бе шА каже некой, че  мандръсАл за последно. Седнал да си опчине, у т'ва време принцесата са пооправила и почнАла да мрЪнкя:
- Ама кА така, що веднага мандръсанье? Не, че сА оплаквам, ама сватбата?
На Принцът чА му изпаднал фаса от устата! Рипнал бръже нашио:
- К'ва сватба ма оу откачената?!?
И кат я пяснАл с опакото на ръката, принцесата паднала и сА превърнала пА у жаба!

Погледал принцът, почесал са и я прибрал у джЕба си, па рекъл:
- Еййй, бАаа таа сгодия, момче!

  • Haha 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Бойко Борисов се обадил на Цв. Цв.:

- Цецо, прави, струвай да хванеш тоя художник, дето е изрисувал всички супергерои на паметника, на Съветската армия!

- ОК, шефе! Ще го вкараме в затвора, веднага!

- Абе Цецо, няма да го затваряте ще го водите на паметника да нарисува и мен, щото ме е пропуснал!

  • Haha 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Военно поделение насред пустинята. Генерал отива на проверка. Строява се войската и не щеш ли, една камила излиза зад ъгъла и минава точно пред строя. Генерала побеснял:
-Какви са тия животни тука бе, т'ва поделение ли е или зоологическа градина, сержаааааааант!
-Амииии, господин генерал, ние понеже тука нямаме жени, та за твааа...- заоправдавал се сержантът.
-Млъъъък, не искам да слушам за никакви извращения повече, веднага я махнете от поделението!
След няколко месеца, случая се повторил.
-Абе тая камила още ли е тука, веднага я разкарайте или ви пращам в ареста. Сержаааант!
-Амиии, понеже, нали тука нямаме жени иии...
Не щеш ли, по ирония на съдбата, пратили генерала за командир на същото поделение.
Минал месец, два, три, мерака на генерала взел да го мъчи, но нали нямало жени.
Една обикновена самотна вечер, ей така, без да иска, генерала се сетил за камилата. Извикал сержанта и небрежно го попитал:
-Абе сержант, преди време тука имаше една камила, какво стана с нея?
-Сержанта се притеснил , взел да пристъпва от крак на крак.
-Кажи де, не се притеснявай, нали вече сме свои.
-Ами тука е - измънкал сержанта с недоверие.
-Върви ми я доведи - наредил генерала
Сержантът довел камилата и без да чака подканяне генералът дръпнал един варел, стъпил отгоре му, свалил си гащите, дигнал опашката на камилата и й го отпрал. Сержанта едва удържал добичето под напора на генерала.
Свършил си работата началника и загащтвайки се пита:
- Е, вие така ли правите?
Сержанта пристъпва от крак на крак, преглъща, няма думи.
-Ееее какво, май не си виждал толкова мощно клатене, вие не го ли правите така?
-Ами , не точно така - запремигвал сержанта.
-А как?
-Ами ние понеже тука нали нямаме жени иии..... качваме се по двама на камилата и ходим до близкото село, там има публичен дом.

Edited by birev
  • Haha 7

Share this post


Link to post
Share on other sites

Докарал един моряк малко лъвче на баща си подарък. Кръстили го Спас!

Отплавал той пак по топлите морета. Като се върнал - гледа в двора един хърбав, дърт и плешив пес.

Питал баща си какво е това?

Той му вика: "Това е Спас, бе, сине.

Миналия път нали остави едно пале тука? Е, да, ама то като порасна, стана 200 кила, изяде всичките кокошки, изяде овцете и като тръгна и към кравите - глад, бой, стригане, глад, бой стригане - и те ти го Спас."

  • Haha 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Влиза красива блондинка в казино, слага 20000 евро на едно число и казва на мъжете около масата:

– Надявам се, че няма да ви притеснява, ако се съблека гола, така имам повече късмет…

Мъжете кимат, тя се съблича, хвърля заровете и казва:

– Хайде скъпи зарчета, трябват ми нови дрехи…

Заровете падат, блондинката скача от щастие и прегръща мъжете, които стоят опулени около масата…

– Спечелих, спечелииииих… Благодаря ви много….

Блондинката взима всички пари от масата, облича се и си отива…
Мъжете гледат и не вярват на случилото се…

След малко един от тях пита:

– А бе, тая колко хвърли?

  • Haha 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мистър Синг влиза в Лондонската банка и иска заем от банковия служител.

Заминавал за Европа на двуседмично бизнес пътуване и му трябвали 5000 паунда.

Банковият служител му обяснява, че банката се нуждае от някакъв вид гаранция, в случай че заема не бъде погасен.

Мистър Синг се съгласява на условието и му връчва ключовете от чисто новият си жълт Рoлс Ройс, който струва около 250 000 паунда.

„Колата е паркирана на улицата точно срещу банката“, казва мистър Синг, „а тук са всички документи на колата“.

Иска ли питане, служителят веднага се съгласява и сделката е сключена. След като Мистър Синг напуска, всички служители правят на пух и прах мистър Синг като не спират да го подиграват и заливат от шеги. Човек да заложи кола за четвърт милион срещу някакъв заем от 5000 паунда.

Един от служителите откарва колата в гараж, където се намират и други коли срещу заем от банката.

След две седмици мистър Синг се връща и погасява заема от 5000 паунда, като лихвата е само 15 паунда.

Въпреки всичко, служителят не издържа и пита:

„Сър, трябва да ви кажа нещо.Проверихме ви и открихме,че вие всъщност сте мултимилионер, защо на човек като вас ще му трябва такъв заем?“

Мистър Синг се обръща и отговаря: „А къде в Лондон си мислите, че мога да паркирам колата си и да платя само 15 паунда за две седмици?“

  • Haha 6

Share this post


Link to post
Share on other sites

ТЪРСЯ СИ МЪЖ ,
ЧЕ НЕ СЕ ТЪРПИ ПОВЕЧЕ

На 34 години съм , 165 см , 110 кг , нося 43 номер обувки . живея скромно
и достойно – на село до чешмата . Мъж до сега не съм имала , щото тук
са останали само дъртаци и страхливци . Имам три сестри все омъжени и живи . Племенниците понякога ми викат Лельо , а понякога чичо – не им се сърдя – деца . Обичам домашния уют  , природата , виното и ракията . На абитуриентската си вечер пих уиски и много ми хареса  че шишето е квадратно . Мога да карам  комбайн и трактор , както и да ги бутам  или дърпам , ако закъсат . ама само по  асфалта , че иначе затъвам до коленете в калта . Имам мотор  иже с кош . Лани когато валя големия дъжд , и отнесе моста , сама пренесох на гръб 73 овце , 14 кози и 4 пръча + три каракачанки и бай Митьо с магаренцето му . Най ме озориха пръчовете , 
че трябваше да ги свалям от сливите . Помня само че бай Митьо се кръстеше и мърмореше : 
Ох леле божее , на кое ли добро момче ще му почерни дните тоз вампир ?
Хакнах му един шамар да са осафери и сега ме заобикаля като ме види .
И все ходи на реката да си търси златния мост . мен в село много ме почитат и ме уважават и мъжете и жените , но си търся мъж , че не се търпи повече . Сутрин все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата . Да готвя – мога , ама по ми харесва да мачкам с голи крака , кога някой чужд мъж е настинал . Той стене пъшка и се гърчи , а пък аз мачкам ли , мачкам . Търся си мъж дето да не е много учен  , че да има за какво да си говорим . А пък и те учените са се едни кекави и с очила и ризи . Да си седи дома и да се занимава с каквото си ще , да има жива душа покрай старите , че аз като тръгна на лов , по два дена се пилея по пущинаците , ама празна никога не съм се връщала . на барове и на доктор не ходя . Искам мъжът само да ме обича и да си правим деца .
Няма да го бия или товаря с много работа , за да не се повреди .

  • Haha 5

Share this post


Link to post
Share on other sites

На плажа:

- Оо, младежо, имате ерекция!

- Отдръпнете се госпожо, не е за вас!

  • Haha 6

Share this post


Link to post
Share on other sites

Катаджия спира странно движещ се автомобил, стъклото се сваля и вътре вижда видимо неадекватен младеж, който пита:

- Къде съм?

- Господине, документите за проверка ,ако обичате.

- Извинявайте, но къде съм?!?!

- ГОСПОДИНЕ, моля да видя документите Ви!

- Моля ви се кажете ми къде съм?

- Абе момче, ти знаеш ли аз какъв съм?

- Леле какво става тука бе, аз не знам къде съм ти не знаеш какъв си ?!

  • Haha 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Двама с патрулка се движат след кола, на чието задно стъкло има обява че се продава и  номер на моб. телефон.

Решили да звъннат, та да глобят водача че го ползва в движение.

- Алоу, за колата се обаждам!

- Да, кажете?

- Ти с хендс фри ли си?

- Да.

- Бе земи телефона, че лошо те чувам!

- Бих могъл, ама зад мен има двама педали и ще ме глобят.

  • Like 1
  • Haha 7

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Колата на известен сърдечен хирург се развалила и той я закарал в сервиза. Монтьорът погледнал професора и попитал:
– Професоре, все се каня да Ви питам. Двамата вършим, тъй да се каже, една и съща работа – грижим се за мотора. Вие за човешкия, а аз за автомобилния. Ето, сега аз ще отворя капака, ще огледам и ще разбера какво не е наред. Ако се налага ще регулирам клапаните, ако трябва ще сменя свещите, ще промия карбуратора и моторът ще заработи правилно. Но Вие получавате милиони, а аз десетки долари за трудът си. Защо?
Професорът се навел към ухото на монтьора и тихо прошепнал:
– Опитайте се да направите всичко това, докато моторът работи" ... !???

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Скъпи ми синко,

Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.

Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капака и дръпнах синджира. От тогава не сме ги виждали.

Времето тук не е лошо. Само дето миналата седмица валя два пъти.
Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.

Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.

Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.

Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица.
Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.

Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на
самосвала и се удавили.

Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук.

С обич, Мама

  • Haha 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Група японци отива на посещение в български машиностроителен завод. 
Водят със себе си и преводач японец, обучен в най-добрите традиции на 
българската литература. Разглеждайки, попадат на интересна сцена. 
Стругар внезапно избухва и хвърля един детайл на земята крещейки нещо 
ядосано. Преводачът превежда леко учуден: "Стругарят казва, че иска да 
прави секс с майката на детайла" Приближава се главният инженер, 
поглежда детайла и започва да се кара на стругаря. Преводачът превежда 
"Инженерът пита как стругарят е успял да прави секс с майката на детайла 
и самият той иска да прави секс с майката на стругаря". 
Стругарят още по-ядосан отвръща на инженера и преводът е: 
"Стругарят каза, че няма представа как детайлът е направил секс с майка си, 
но ако инженерът продължава да му се бърка и да му дига кръвното, 
ще прави секс с майка му и с майките на другите работници и с майката 
на директора и дори с майката на самият завод...". 
Японците са впечатлени от либидото на стругаря и замислено отминават. 
Супата от водорасли май не е най-добрата им храна.
 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

  • Recently Browsing   0 members

    No registered users viewing this page.

  • Upcoming Events

    No upcoming events found
×
×
  • Create New...